Бях в КАТ да си подновявам книжката, та да ви разкажа.Появявам се там около 10 сутринта и…почивка, молиииим! Тука, когато и да дойдеш, все ще попаднеш на почивка. Ма, почивка да видите! Всички лели, като добре смазани и синхронизирани киборги хлопват прозорчето тип “шубер” в един такт.
И няма гевезелъци от рода “ама чакайте на средата сме,” “ама само един подпис ми остана и си тръгвам, че съм излязъл от работа”…Абе, алоооооуу, това да не ви е туй-онуй?
Т’ва е почивка на държавни служители, бе!!! Ше чакате.После, като се насърбаха на кафе, лелите се върнаха от курорт и едната от тях ми изкара два неплатени фиша, та трябваше първо да ги издължа, за да ми придвижат документите. На още четири обаче им беше изтекла давността, та ощетих държавата с едни, май бяха двестатина лева и поради това, че периодично не съм си пускал фаровете или ми е горяла крушка – да, аз съм причината за финансовия колапс в държавата и затова не стигат парите за заплати и за нови пистолети и ножове тип “Рамбо” за полицейския персонал.
Няма как, отивам на гишето на СИБАНК да дотирам системата посредством хвърлянето на пари на вятъра за двата си актуални фиша. Там пък друга леля ми иска по четири лева такса превод за всяко нарушение. Не можело да бъдат обединени и да мина с една такса обаче.
Физически е невъзможно, бе – разберете го! По-скоро Фидосова ще мине през иглено ухо, нежели да ми спестят четири лева. Плащам осем’се и осем лева. Давам две банкноти. Едната петдесетолевка е поизмачкана. Ама, вижте какво пише на стъклото, господине: “Банката не приема измачкани, зацапани или закъсани банкноти!” Ми, нали сте банка, джанъм! Вий кат’ не вземате, кой!?
Разбирам да ѝ подавам нахапан кренвирш, че да не го иска, ама нали банките, именно те, трябва да подменят нефелните пари! И ги взе, не че не го взе, ама що трябваше да се изразявам толкова образно пред десетки други потребители на опашката…
После лелята-банка ми вика – първо ши ви фана за фишовити, после ши ми платити за книжката. След три минути усърдно натискане на копчетата по клавиатурата с един пръст от всяка ръка ми казва:- С’я ми дайти ощи четирси и четри за книжката.- Ама трябва да ми върнете дванайсет лева ресто от стоте които ви дадох – ѝ отвръщам.- Аз съм ги приспаднала, спокойно.
Щях да ви кажа пидисе и седем иначи – кисело и като на глупаче ми обяснява тя.И са нервирах! – Абе, не искам да ми приспадате, бе госпожа! Аз може пък да съм се отказал да си вадя нова книжка в промеждутъка от писането на разписка като на циклостил и скандала който вдигна един солиден господин на съседната опашка за получаване на документи.
Вий ми върнете, пък аз пак ще ви ги дам – к’во, сметка ли ще ми откривате?Полюбезничихме още малко и аз се запътвам вече с наръча документи, справки и декларации към едно друго гише и само се моля да не им е дошло времето за следващата почивка. Разгеле, не беше. Там подавам хартиения куп през нелогично малкото за такъв обем документация прозорче и почти веднага то – прозорчето – ми избълва обратно единият лист.- Тук не сте отбелязали датата и не сте подчертали вярно/грешно на едно място – защо не използвахте молбописа в предверието, като не знаете как се попълва? – ми крясва прозорчето.Я – въодушевявам се – говорещо прозорче.-
Свършиха ми парите от плащане на глупави такси, затуй не ви ползвам молбописа – отвръщам на прозорчето. Оказва се не говорещо стъкло, а женица от армията на военизираните лели.
Дописах си там осемте символа и двете чертички предизвикали този национален скандал и след две минути ми нареждат да дойда след десет дни на трето гише да си получа новата книжка.- Мерси – казвам – чакам с нетърпение да ви посетя отново.
Има да се вълнуууувам десет дни…Та така. И ще попитате вие – е, толкова ли нямаше нещо положително в тази случка. Имаше бе, как! Кафе автомата на входа прави хубаво кафе. Каймаклия!
Иван Иванов, фейсбук
