Захванах се да чета Максим Горки – ” Моите университети ” .Леко уплашен да не би отнякъде да ме наблюдават и дебнат българските украинофили
Поразен съм и от Горки. Талантът му е необятен. Хваща директно бика за рогата, без излишни финтове
Не знам защо съм го подминавал досега. Макар, че след пиесата му ” NeoДачници ” в Народния театър бях решил да го чета.Но статусът ми е за друго.Живях известно време в София .И там често ползвах тролейбус 2. Той минава до 36 – то училище Максим Горки.И автоматичния глас в тролея винаги обявяваше : спирка 36-то училище.Без да споменава името .
Все едно да обявява – спирка Трети театър, спирка Втори стадион, спирка Булевард без да уточнява, че е булевард Бъкстон.И това ме дразнеше леко.
Съвсем леко, щото съм наясно, че в София живеят прогресивни хора, за които Русия е някаква отживелица и те се срамуват от нея..Даже тези хора, скоро решиха да сменят името на училището. Може би от Максим Горки на Мадлин Олбрайт.
А аз съм селянин човек, консервативен.В София все едно не живеех в България, а в някакъв либерален град без собствена физиономия – молове, Макдоналдс, ИКЕА и т н. Хората – отчуждени един от друг. За съжаление и в моето село не живея в България..
Във фейсбук ме провокират : я си представи, че турците нападнат твоето село и го превземат, както руснаците превземат Украйна..Мога да кажа, че в моето село кмета е турчин, навсякъде се говори на турски, а петте молитви на мюезина гърмят от високоговорители.
Има стотина българи, но те са вече престарели, както се казва – полуживи .Не ми било писано да живея в България..Гледам я понякога по телевизията..Дано я отразяват правилно. Мисля, че ” Съдебен спор ” по Нова тв е най – близо до реалността.
Ивайло Йорданов
