Влизам днес в едно магазинче. Квартално, вероятно семейно, защото колкото пъти спра тук за цигари, персоналът винаги се състои от две попрестарели баби – едната на касата, другата на щанда за сирене и месо. А сега при тях беше и една клиентка, чиито земни лета не отстъпваха на техните, дори напротив.
Сумарно възрастта на трите беше не по-малко от 225-230 години. Трите използваха момента, че няма други хора в магазина и разговаряха за някакви техни си неща.
Клиентката например, обясняваше на другите две как оня ден изрязала снаха си, която поискала от нея да и́ набере магданоз, а тя и́ се сопнала с думите – “Ти да не си малка? Ей го къде е магданоза, ей там на ачика.”
В момента, в който чух “на ачика”, дума която не чувам всеки ден, ми стана толкова хубаво, че си отворих устата преди въобще да осъзная как вече го правя и казах:
– Госпожо, толкова обичам тези позабравени думи като “ачик”, че когато ги чуя, задължително черпя този, който ги използва и всеки около него. Виждам, че вие трите се познавате, затова ви оставям една малка сума към сметката си, за да пиете поне по едно кафе, докато си говорите.
А касиерката, може би най-младата от трите, ми се ухили и ми отвърна:
– Имаш късмет, момко, че не ни срещна в някоя дискотека, защото повярвай ми – нямаше да можеш да си позволиш да платиш всичкия алкохол, който ние можем да изпием. Аз например, едно време пиех водка с вермут…
И на “водка с вермут” се усмихна така замечтано, че знам, просто знам как се върна някъде назад във времето, когато в събота вечер, заедно с приятелките и́ са се шмугвали в някое от ония варненски казина-вариетета, тя си е поръчвала любимото питие и после на малки, деликатни глътки е отпивала от чашата, докато някой млад ухажор е поднасял огънче към тънката и́ цигара забодена в дълго и стилно дамско цигаре.
Нищо не казах, само и́ се ухилих и аз, но съм сигурен, че тя разбра каква картина прожектирам в главата си в този момент.
И жалко, че наистина нямах възможност да купя бутилка водка и бутилка вермут, да ги отворя още там, в магазина, на ачика и да забъркам на трите по един коктейл.
А когато си излизах с цигарите им пожелах “Приятен ден, дами!” и лицата им светнаха…
Иван Иванов, фейсбук
