Виктория Тинтерова: Писна ми да чета, гледам и слушам фантасмагориите на дървените философи

Вие как мислите, че ще се коалират партиите?

– 100 пъти по всички медии, по 100 пъти на ден.

– Ние мислим… – и почват да разправят какво мислят.

И понеже ми писна да чета, гледам и слушам фантасмагориите на дървените философи /дето с какво си изкарват хляба и черния хайвер така и не разбрах/…си намерих едно – “Как се прави”.

Попаднах на как се правят еспадрили. И като се отнесоооох…

Когато като /престъпно/ млади, прочетохме “Нежна е нощта”, се юрнахме като луди да си купуваме еспадрили.

Лято-Созопол-Пъци бар-еспадрили…. Да, ама еспадрили имаше само в корекомските магазини, с долари. 5 долара.

Аз започнах да врънкам баща ми да ми даде 5 долара, имаше той малко.. Врънкам, врънкам, а той не ми обръща никакво внимание.

Цяла пролет врънках и му се подмазвах. Накрая му писна и ми даде. И сега мога да спомня до невероятни подробности как отидохме с една приятелка в магазина, как изглеждше.. как бяха подредени тия еспадрили и дори как миришеше… каквото и да казва Фройд за миризмите и спомените.

Като видя какво представляват тия мечтани пътъци, татко каза:

– Ми то като за погребение обувки, бе дете….А те – прекрасни, ама напълно прекрасни!

Бели, направо греят от прекрасност… тогава еспадрилите нямаха гумени подметки, та като завалеше дъжд и се намокреха, започваха да миришат на въже и ставаха тежки и студени. Ама много важно!

Какъв кеф беше да се прибереш от плажа, да се изкъпеш и наконтиш и – айдеее, в живота! Пеша, през разни лозя, от Созопол до дискотеката в Каваците и там танци-манци до зори.

Имах една копринена пола на цветенца – тя и еспадрилите давааат крилееее….Даже Имелда Маркос не е била толкова щастлива с нейните хиляди чифтове обувки.

Сега еспадрилите са с гумена подметка и струват луди пари. Заливът на Каваците прилича на газ…. Пътят от Созопол до Каваците минава през огромно, грозно селище с наджиткани една до друга къщи.

Созопол е чалга певица с изкуствени сиси, натикани в малка, тигрова рокля.

Пъци бар е тъпо, луксозно кафене. И аз не искам да стъпя там, дори и с еспадрили и копринена пола.

Виктория Тинтерова, фейсбук