Нека Иван да е производител. Има земя, животни, произвежда месо, сладко, домати, краставици, боб, зеле и други.
Нека аз да съм банкер, счетоводител, лихвар, спекулант на недвижими имоти. Нека аз да правя милиони от нищото, да работя с пари на заем, да купувам евтино парцели, да строя с пари от банката.
И да продавам скъпо апартаменти, офиси, магазини, да печеля милиони от курсови разлики, да карам скъпи коли, да нося скъпи дрехи, да подкупвам политици, да ходя по скъпи курорти и въобще да смятам Иван за лузър, някакъв селянин с мотика.
И поради това да му налагам и ограничения, лимити, че краставиците му били криви, че доматите му били скъпи, че трябвало да храни кокошките си с еди кви си смески и да не коли петела си, който бил го газил другия му петел, щото онзи бил различен, чувствал се като кокошка и имал бил права…
И в някакъв момент Иван се ядосал, замислил се що не ми тегли сиктира, преценил какво ще му коства това, че може би ще му направя мръсно и ще му блокирам картата да не пазарува от Алиекспрес, да не може да си тегли парите от банкомата, да му конфискувам депозита, помислил, претеглил и си казал…ами да го ду*ам.
И ми тегли ена сочна ма*на. Аз започвам да воювам с него. Да го смажа. Откъдя накъдя някакъв селянин с калните гамаши ще ми говори така на мен, със скъпите костюми, коли, апартаменти, почивки и т.н
.И какво да му направя? Ами налагам му санкции. Няма да му купувам ни доматите, ни картофите, ни царевицата, ни кокошките, ни яйцата, даже сладкото му от вишни няма да му купувам, нека му се развалят, да остане без пари и да ме моли на колене. И почвам да гладувам, бате.
Армен Попов, фейсбук
