Обикновена винишка къща във Варна. И над единият от прозорците на втория й етаж, нещо като ниша, в която три двойки лястовици са примъкнали калта от сигурно десет квадрата локва, бучица по бучица, за да изградят своите три гнезда.
С времето двойките междувременно са се сменяли. Дали съвсем нови са се нанасяли или са били децата, внуците и правнуците на преждеживеещите, но тези гнезда били там дълги години наред и всяко лято пълни с живот.
Напролет наемателите постягали разрушеното от врабчетата зиме и така година след година всяко гнездо си имало редовно обитатели.
Един ден собственикът на къщата решил да ѝ слага изолация. Демек – да я санира. И като се правел сметката се оказало, че трите гнезда трябва да се бутнат, защото ще пречат на работата.
Но как да разруши домовете на десетки поколения излетели оттам лястовици? И макар така да създавал трудности на себе си, а и да нарушавал относителната естетика на фасадата на къщата, променил изискуемият да се рушнат кирпичените лястовичи къщурки план и измислил дори как да се обособи мястото около тях като специално.
И ги обиколил с фибран и разните му там замазки, но не ги пипнал и с пръст. Направил това, когато лястовиците все още или вече ги нямало, извън сезона и престоят им в България. Когато те се завърнали, естествено веднага се завъртели около миналогодишните си люпилни, позачудили се защо сякаш нещо е различно, но само след ден вече ремонтирали каквото имало за ремонтиране и започнали да се нанасят.
А собственикът, с когото днес разговарях ми каза:”Просто не можех да им разваля домовете. Та те бяха тук всяка година откакто се помня. И все още са тук!”Като всеки човек на земята и този човек има грехове.
Но убеден съм, когато дойде времето да бъде съден според делата си, точно това му дело ще опрости поне половината лоши постъпки по време на земния му път…
Иван Иванов, фейсбук
