В село Кушла отскоро имат течаща вода, на която се радват старците. Карат им хляб два пъти в седмицата, жените месят, когато купешкият мухляса. Вземаха по 330 евро да гледат родопското късорого говедо, но програмата свърши и само трима не се отказаха.
При тях не стават катастрофи, нито убийства. Но нямат нито път, нито Интернет. Те са хората от село Кушла, живеещи на края на света, без доктор, без училище или магазин.
“Другаде си имат всичко. Но не се оплакваме. При нас лоши работи не се случват. Не искам другаде да живея. Вече сме стари, кой където си свикне”, казва 68-годишната Севдалина Асенова от златоградското село, цитирана от 24 часа. То се намира съвсем близо до границата с Гърция, ала животът там сякаш е спрял преди 50 години.
През 1984 г. било затворено училището, въпреки че имало деца, и тогава цели фамилии напуснали селото. С времето затворил магазинът, тъй като нямало достатъчно хора. Лекарите не искали да ходят в Кушла, защото постоянно живеещите са малко, а и част от пътя е черен. Всички кушленци са записани към практиките на различни джипита в Златоград.
Днес, жителите на Кушла са едва 45 души. Предимно възрастни хора
Всички обаче повтарят в хор, че отскоро имат течаща вода. Бити са две сонди и с помощта на помпи вече има отклонения до всяка къща. Преди това всеки се оправял както може.
“Един бе опънал маркуч от извор, друг носи в кофи от герана. Сега вода има, но хора няма, голямо теглило е било”, маха с ръка Митко Асенов.
Хляб идва два пъти в седмицата с микробус. “Месим си на ръце, когато купешкият започва да мухлясва”, обясняват възрастните жени.
Дори кметският наместник, който е родом от селото, но живее и работи в Златоград, идва веднъж седмично – в събота. Шофьорът на микробуса носи и други хранителни продукти, но само по поръчка. При заявка се доставят както фураж за кравите, така и лекарства.
В селото до 1990 г. достъпът е бил ограничен. За всеки външен човек е бил нужен т.нар. открит лист. Той е важал след представяне на личен паспорт, а кушленци като жители на гранична зона имали специален щемпел на една от страниците в паспортите си.
Ограниченият достъп паднал, когато Гранични войски се изнесли. Сега заставата край селото се руши.
Оградите с Гърция са паднали
“Пак ни тормозят с тая пуста граница”, казва Севдалин Думбаров. Той и баща му били осъдени преди години всеки ден да се подписват в Златоград в продължение на 6 и 7 месеца, защото преминали браздата. Причината е, че козите им минали в Гърция и те влезли в чуждото териториално пространство да ги върнат. Севдалин бил заловен от граничен наряд в местността Бургаза, а баща му бил хванат в Гермека. Севдалин твърди, че и други хора от Кушла имат присъди заради добитъка.
Всъщност селото е възникнало точно покрай разделянето на територията между България и Гърция.
През 20-те години на ХХ в. след Първата световна война се прокарва новата граница. Част от хората на село Угорли, с днешно име Калотихо, решават да се преместят в българска територия. Така се създава с. Кушла. Към онзи момент в днешните земи на селото угорлийци имали селскостопански постройки. Те били привлечени от плодородна котловина от около 300 декара.
Преселниците са смятали, че границата е временна и че ще могат да общуват със съселяните си, останали на гръцка територия. Впоследствие постепенно, но най-вече при социалистическия режим у нас им забранили. Местните обясняват, че името на Кушла идва от българската дума “къшла”, обозначавала стопанска сграда или кошара за зимуване на животни.
Старите къщи в селото са с високи каменни основи, всеки момент обаче много от тях ще се срутят. От цялото село единствено някогашното кметство еизмазано отвън, всички останали са от камък и кал. “Било е беднотия и затова къщите ни са такива, сега, като няма млади, за какво да си харчим парите”, обяснява 60-годишната Радка Асенова.
Никой обаче не може да даде обяснение за названията на местностите – Благунца, Русо бърце, Сиврик, Данлъка, Гаржа, Гермека, Калнът, Калабак и пр. Според Митко Асенов диалектът на кушленци е най-чист и запазен. Причината е, че селото е откъснато и местните рядко пътували, за да “прихванат” чужди думи, категоричен е той. От друга страна, външни хора рядко идват в селото. “И с кльон беше зле, сега без кльон пак не сме цъфнали, все сме си в края на държавата”, вдигат ръце селяните.
Асфалтът към Кушла свършва в село Горски Извор, което е към Кърджалийска област. През годините кандидати за властта и славата идвали и си отивали, обещавали, че първа грижа ще им е пътят до Кушла, но дотам. Той е започнат през 1984 г. с пусков срок 1988 и отложен за 1990 г., а сега – неизвестно закога.
Външни хора идват, само за да търсят прочутата кушленска мумя – мазна черна пръст на няколко места около селото, която от незапомнени времена хората използват при счупване на кост, при натъртване или изкълчване, при удар от падане. Веществото се разтваря във вода и се пие прецедено. Или пък се намокря и полага на болното място, ефектът на заздравяването е сигурен.
Тъй като находището е на километър-два над селото, местните са се запасили с черната пръст и я продават на топки срещу минимална сума.
Че в село Кушла живее странно, говори и фактът, че само тук се е запазил автохтонният вид родопско късорого говедо. Добичето е дребно почти като коза и с нисък надой. Години наред кушленци са били подигравани, че отглеждат грозни и икономически неефективни животни.
Местната порода не иска почти никакви грижи – пуска се сутрин и се връща сама вкъщи дори когато има сняг, но за сметка на това дава едва по 6 литра мляко дневно.
През лятото животните пасат на воля, но през зимата ги хранят основно с изсъхнали клони от дъб и със сено. Дъбовите клони се секат наесен, връзват се на снопи, складират се едни върху други и съхнат на открито.
Известно време уникалните крави носеха допълнителни доходи на кушленци по европроект, защото се отглеждат само в района и се считат за изчезващи в Европа. 26 стопани получаваха по около 330 евро на година по програмата в продължение на 5 г. Тя обаче свършила и сега едва 3-ма души отглеждат около 60 крави. “Получавам към 300 лв., които не са достатъчни. Изискванията, проверките и бумагите са много. Постоянно искат бележки и затова съм пред отказване”, споделя Митко Асенов.
Дунав мост
