Жена, включила се в издирването на 12-годишния Александър от Перник, написа във Фейсбук разтърсващи думи за мащабната акция. Ани Деянова е част от стотиците хора от цялата страна, включили се в търсенето на момчето.
Ето какво написа тя:
“Търсим Сашко. Всички. Търсим го из горите, в храсталаците, по улиците, в мазетата.
В Перник кафенетата са пусти. Не са затворени, пусти са.
Хората бродят почти като призраци. Всеки трети е хванал някаква радиостанция, всеки втори се е омотал в шал, качулка или…нещо си. Всеки търси погледа на другия, непознатия, и пита на глас:” Нещо?!”. Безмълвно нищо.
Следим публикациите в нета. Ходейки, търсейки.
После се втурваме към стария цирк. Някой е казал, че Сашко е в района. Надминават ни тичащи полицаи. Питат. И те питат за стария цирк. Сочим. Не са местни. Хукват.
Нищо! И тук – нищо. Никой! Полицаите тръгват обратно. Плътно след тях подтичват четири момичета. На около осемнадесет. Тихи са. Като непознатото в душите. Като неизвестното.
Двама роми, към четиридесетгодишни, трескаво разкрояват пътя и пелтечат: ” Аааа, не, няма го…”
И осъзнавам, че няма цигани, българи, различни…
И осъзвам, че Перник е сърце. Голямо, човешко, нормално сърце. Сърце, което няма нужда от президент, партии, политики, заплати, обвинения. Сърце от човещина. Сърце, което винаги е чакало изгубения си, аутистичен, мъничкия си Апостол Сашко…
Още го търсим…”
