4664 българи получават средно по 1664 лева обезщетения по европейски регламент в България.
Най-голям е броят им в Благоевград – 1875 души, където взимат средно по над 1700 лева.
Във Варна броят им е около 190 души.
“Голяма борба е там. Пролет е и очаквам пак да започнат да ходят да берат плодове и зеленчуци или да ходят по документи и нищо да не берат… Но тези хора вече са загубени за всякакво производство”. Така описва една все по-популярна схема ръководител на отдел “Човешки ресурси” в мебелна компания. Според схемата българи отиват на гурбет в Западна Европа за кратко, понякога за няколко дни, а после се връщат в България и получават много по-високо обезщетение за безработица, пише Дневник.
А има и случаи, в които работникът изобщо не напуска България, но по документи е работил в чужбина.
И при реално, и при фиктивно отработените дни резултатът от гледна точка на бизнеса е стопяване на и без това оскъдната работна ръка във всички сектори и на практика източване на помощи за безработица.
Някои бизнеси от години роптаят срещу това, но са принудени да се
примирят със ситуацията заради обезкуражаващите отговори на
институциите, които не виждат проблем и препращат към общите европейски
регламенти.
Какво се случва
Работодатели от различни
региони разказват, че в тази схема потъват стотици работници на фона на
задълбочаващия се повсеместен дефицит на работна ръка. От възможността
законно да си осигуриш солидно обезщетение за месеци напред се блазнят
дори дългогодишни, смятани за лоялни, служители на различни
производства. А бившият работодател дори няма информация къде потъват
доскорошните му работници и гадае дали те остават в сивия сектор или се
демотивират да работят след като изплащането на лесните пари приключи.
За
такъв случай съобщават от мебелна фабрика в Търговище, която губи
шивачка – техен служител от над 15 години. За последните две години общо
работниците на този работодател – “Мебел стил”, са намалели с около 100
души, въпреки обширната социална програма и доброто заплащане,
обвързано с личния принос.
Други
работодатели потвърждават тенденцията и разказват, че при тази схема
след като приключи периодът на обезщетението, възползвалият се работник
става трайно част от сивия сектор. А ако междувременно Бюрото по труда
му е намерило работа и го праща на интервю за нея, то той излиза в
болничен.
Работници просто изчезват и после отиват в сивия сектор.
Радина Банкова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил – един от силно засегнатите браншове, подозира, че става дума за канализирана схема, в която участват не просто работници, но и адвокати, счетоводни къщи и др., защото често ползвателите на обезщетения са с основно образование и едва ли биха могли да се справят с цялата административна процедура, особено в чужбина.
Управителят на “Мебел стил” Илко Илиев подчертава, че това е сериозен проблем не само защото бизнесът губи кадри, а и защото такива позволени, но недобросъвестни и целенасочени практики изчерпват скоростно осигурителната система, която бизнесът пълни с плащания за осигуровки.
За сравнение – заложените в бюджета на НОИ приходи от осигурителни вноски за безработица са близо 527 млн. лв. през тази година. От данните на осигурителния институт за средния размер на обезщетението и броя получатели, може да се пресметне, че средномесечно по тази схема се плащат близо 8 млн. лв.
Асоциацията на производителите на облекло и текстил наблюдава тази схема още отпреди пандемията и изпраща писма до различни институции, защото е придобила “страшни размери”. Персоналът на фирма от Гоце Делчев – “Пирин текс”, от 3500 се стопява на 1500 човека в резултат на такива практики и то в рамките на една година, дава пример Банкова. Писма по тези казуси още преди години са изпратени и до посланиците на държавите, където се прилага схемата – Белгия, Великобритания, с напомнянето, че тази практика ощетява бизнеса не само в България.
Благоевград и Търговище – най-активни
От официалните данни се вижда, че най-широко ползи от схемата с високите обезщетения черпят жители на област Благоевград. По данни на осигурителния институт в областта са се регистрирали 1875 безработни, дошли от чужбина през миналата година или 40% от 4664 общо за страната. Средното обезщетение е близо 1800 лв., тоест почти на максимума. Търговище е на второ място, но с едва 344 регистрирани.
Обяснението
на НОИ за популярността на тази схема само в отделен регион е формално.
В отговор до “Дневник” оттам посочват, че големият брой получаващи
високи обезщетения след работа в други страни от ЕС, “може да се търси в
наличието на по-голям брой български граждани именно от този регион,
които се насочват към подобна заетост, остават без работа и след това
подават заявление за получаване на обезщетение за безработица”.
Проблемът не е само български. Донякъде
Сходен
проблем, но далеч не същият и не под формата на отработена схема, в
различни периоди имат властите във Франция с гражданите си, които живеят
близо до границата с Люксембург. Причината е по-високият стандарт на
живот там, който повдига въпроса за изплащаните обезщетения. Заради това
се обсъжда въвеждането на правила, които да изискват в подобни казуси
нает в Люксембург да получава обезщетение за безработица там, а не в
родината си. Все още този регламент не е влязъл в сила. Той обаче би се
превърнал в сериозна тежест за Люксембург, тъй като страната разчита на
около 180 хил. трансгранични работници, които представляват 46% от
работната й сила. Повечето от тях идват от Франция, а останалите са 40
хил. от Белгия и още толкова от Германия, според публикации в местната
преса.
Междувременно Франция готви промяна в условията, при които се получават помощи за безработица, като тази промяна по-скоро има за цел да реши собствени проблеми със заетостта. Въпреки това обаче, ако реформата влезе в сила от 1 декември, както е планирано, помощите за безработни ще бъдат ограничени до общо 15 месеца, а освен това те ще бъдат отпускани при заетост на безработния в поне 8 от последните 20 месеца. За сравнение в момента изискването е за 6 месеца заетост през последните 24.
Тъкмо в затягане на правилата за обезщетение виждат решението и българските работодатели.
Схемата на общия пазар е ясна, но ограниченията за сроковете и размера на обезщетенията за безработица са доста щедри в България. Това е нещо, което е решимо.
Има си ред за изчисляване
Министерството
на труда и социалната политика цитира европейските регламенти по
въпроса за достъпа и размера на плащаните суми. В отговори до “Дневник”
посочва, че в двата европейски регламента, отнасящи се до безработните и
обезщетенията им, има създаден специален ред за изчисляване, различен
от предвидения в националното законодателство.
Изрично е предвидено, че държави, които (както България) изчисляват размера на обезщетението на база доход за определен предходен период, взимат предвид единствено дохода от последната работа, независимо от нейната продължителност.
Предвид различията в нивата на заплащане на труда в ЕС този начин на изчисляване води до висок размер на обезщетението за безработица – в повечето случаи максималният възможен по българското законодателство.
Ведомството обяснява, че разпоредбите на двата регламента
(№ 883/2004 и № 987/2009) имат за цел да гарантират, че основната
тежест при изплащането ще бъде поета от институцията на държавата,
където са внасяни осигурителните вноски.
Затова има възможност пълният размер на изплатените в страната на пребиваване обезщетения за 3 месеца да бъде възстановен от държавата по последна заетост на работника. В тези случаи НОИ отправя искане за тези 3 месеца като при определени условия периодът на възстановяване може да се удължи до пет месеца.
“Това е така, но след като 3 месеца е работил, а получава
12 месеца обезщетение, дали сумите ще се припокрият”, опонира задочно
Банкова.
Няма данни да са напускали страната
Министерството не приема, че по-голямата част от получаващите обезщетения при загуба на работа в чужбина вършат злоупотреби, доколкото България е сред държавите, които изпращат най-много работници за сезонна работа. В същото време обаче признава, че има случаи, при които няма данни хората да са напускали територията на България, за каквото съобщават и от бизнеса.
Подозрение пораждат и предприятия, регистрирани в държава членка (напр. Франция, Испания и Белгия), чиято единствена дейност е да предоставят краткосрочна (между 1 и 4 дни) работа на българи, които после заявяват парично обезщетение от НОИ.
Според информацията, постъпвала в министерството по различни поводи, в голяма част от случаите на хората с отпуснати обезщетения за безработица, след като са работили в чужбина, е предлагана работа, която те отказват поради желанието да получат дължимото им за пълния период. В тези случаи обичайно те представят документи, които да оправдаят невъзможността им да започнат работа “по уважителни причини”. За такива случаи инж. Илко Илиев казва, че е подал сигнали до органите на реда на място.
По тази причина министерството посочва, че е необходимо да се прецизира дефиницията на “уважителни причини”, което ще доведе до по-ефективен контрол.
Не се посочва обаче дали и защо министерството не е
предложило такова уточнение досега. “Всяка законодателна инициатива
обаче е необходимо да бъде обсъдена с всички заинтересовани страни, тъй
като едностранното предлагане на промени крие риск да бъдат засегнати
правата на хората, които са коректни към осигурителната система”,
посочват от министерството. От отговора не става известно защо досега
това не е обсъдено.
Проверки се правят
Контролните органи на Инспекцията по труда правят засилени проверки в предприятията от регионите, за които е известно, че се извършват злоупотреби с парични обезщетения за безработица, уверяват от министерството. При проверките може да се установи дали има случаи, в които хора работят без трудов договор. В тези случаи обезщетението за безработица се прекратява.
В момента се използва и подкрепа, предоставена от Европейския орган по труда. Проведени са срещи между представители на НОИ и на компетентните институции на държавите, в които работят голям брой български граждани. “На тях е установено, че засилването на сътрудничеството и извършване на съвместни и координирани проверки значително способства за ограничаване на възможностите за злоупотреби”, допълват от министерството. Не се уточнява има ли случаи на установени нарушения и прекратено изплащане на помощи.
