Страните от НАТО обсъждат възможността за разполагане на повече ядрени бойни глави и поставянето им в бойна готовност като възпиращ фактор, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
„Няма да навлизам в оперативни подробности за това колко ядрени бойни глави трябва да бъдат оперативни и кои трябва да се съхраняват, но трябва да се консултираме по тези въпроси. Точно това правим“, каза Столтенберг пред в. „Телеграф“.
Той добави, че Китай активно инвестира в ядрения си арсенал, който ще нарасне до 1000 бойни глави до началото на 2030 г.
„А това означава, че в не много далечно бъдеще НАТО може да се сблъска с нещо, с което никога досега не се е сблъсквал, и това са двама ядрени потенциални противници – Китай и Русия. Разбира се, това има последствия“, каза Столтенберг.
Според последния анализ на Стокхолмският международен институт за изследване на мира (SIPRI) девет държави – САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Северна Корея и Израел – продължават да модернизират ядрените си арсенали, като броят на ядрени бойни глави в повишена оперативна готовност се увеличава.
От общия глобален инвентар от приблизително 12 121 бойни глави през януари 2024 г. около 9585 са във военни запаси за потенциална употреба, съобщи SIPRI.
Приблизително 3904 от тези ядрени бойни глави са разположени в ракети и самолети – 60 повече, отколкото през януари 2023 г. – а останалите са в централно хранилище.
Около 2100 от разположените бойни глави са поддържани в състояние на висока оперативна готовност на балистични ракети. Почти всички от тези бойни глави принадлежат на Русия или САЩ, но за първи път се смята, че Китай има няколко бойни глави в състояние на висока оперативна готовност.
„Докато общият брой на ядрените бойни глави в световен мащаб продължава да намалява, тъй като оръжията от епохата на Студената война постепенно се демонтират, за съжаление продължаваме да виждаме ежегодно нарастване на броя на ядрени бойни глави в оперативна готовност“, каза директорът на SIPRI Дан Смит. „Тази тенденция изглежда вероятно ще продължи и вероятно ще се ускори през следващите години и е изключително тревожна.“
Индия, Пакистан и Северна Корея се стремят към възможностите за разполагане на множество бойни глави върху балистични ракети, нещо, което Русия, Франция, Обединеното кралство, САЩ и – наскоро – Китай вече имат. Това би позволило бързо потенциално увеличаване на разположените бойни глави, както и възможността ядрените държави да заплашват унищожаването на значително повече цели.
Русия и САЩ заедно притежават почти 90% от всички ядрени оръжия. Размерите на техните военни запаси (т.е. използваеми бойни глави) изглежда са останали относително стабилни през 2023 г., въпреки че се оценява, че Русия е разположила около 36 повече бойни глави с оперативни сили, отколкото през януари 2023 г. Прозрачността по отношение на ядрените сили е намаляла и в двете страни от началото на войната между Русия в Украйна през февруари 2022 г.
През 2023 г. имаше няколко публични твърдения, че Русия е разположила ядрени оръжия на беларуска територия, въпреки че няма убедителни визуални доказателства, че действителното разполагане на бойни глави е извършено, според доклада на SIPRI.
По-рано руският президент Владимир Путин заяви, че Русия е готова да използва ядрено оръжие, ако съществуването на руската държава е застрашено. Ядрената триада на Русия е по-напреднала от тази на която и да е друга страна, отбеляза Путин.
Оценката на SIPRI за размера на ядрения арсенал на Китай се е увеличила от 410 бойни глави през януари 2023 г. на 500 през януари 2024 г. и се очаква да продължи да расте.
