Добър жест на полицаи от столичното 4 РУ трогна стотици потребители в социалните мрежи. Униформените са се притекли на помощ на продавачка на сувенири, които са били разпилени от силния вятър.

“Преди малко на бул. “Черни връх” в София вятърът разпиля сувенирите, които продаваше една жена по случай празника. Патрул на 04 РПУ спря движението и служителите започнаха да помагат на жената да събере стоката си.

Една привидно дребна случка, но не съвсем. А можеше да продължат и колите да смачкат всичко. Освен добри професионалисти, българските полицаи са и добри хора. Ако някой се разпознае – поздравления! Малък жест, но много важен!”, разказва Християна Гърлянова.

Публикацията и бе засипана с хиляди харесвания и бе споделяна на стотици пъти.

Похвалите за униформените са десетки.

“Респект за момчетата, нека чуваме повече такива новини“, написа М. Иванова.

“Браво! Писнало ми е да слушам обиди по адрес на полицейските служители. За хората отстрани е лесно да пуснат телевизора и ежедневно да слушат пропагандата, която им се натяква по адрес на полицаите. Само, когато облекат униформата, тогава ще разберат отговорността и риска, който носи тя със себе си. Тази постъпка в никакъв случай не е маловажна, а е достойна за поощрение!”, категорична е Маргарита С.

Не липсваха и припомняния към издънки на родната полицията, но те бързо биваха опровергавани с израза – “във всяко стадо си има черни овце.”

Глас нюз бг

Студентки наеха апартамент, но останаха, меко казано озадачени. Момичетата от Велико Търново наемат жилище от обява в Русе за две седмици. Те превели предварително капаро, а миналата събота пристигат в крайдунавския град, за да подпишат договор и платят остатъка от дължимата сума. Хазяйката ги посреща и настанява в жилището.

За огромна изненада им съобщава, че се налага да влезе в болница, а този апартамент се оказва по-близо до лечебното заведение. По тази причина се налага тя, заедно с дъщеря си да останат със студентките в апартамента. Това не е всичко, има и условие – да не казват на съседите, че са под наем, а са приятелки на дъщеря ѝ.

В последствие разбират, че хазяйката и дъщеря ѝ си живеят там целогодишно. Свързват се с адвокат и разбират, че договора, който са сключили е фалшив. После с помощта на полиция успяват да си изискат парите, дадени за наем.

Ето и пълната история на Деница Станева:

„С моята приятелка си резервирахме апартамент под наем, (студентки сме задочно обучение) за период до 2 седмици. Чухме се с жената по телефона, разбрахме се, пратихме капаро, всичко, което се изискваше от нас бе изпълнено. На 11.02.2023 отидохме да се нанесем в жилището, посрещна ни хазяйката, настани ни и седнахме да подпишем договор и да платим остатъка от парите, за които сме се разбрали. След това тя ни заяви, че ще влиза в болница и видиш ли този апартамент бил по-близо до болницата, щяла да остане 3 дни в него с дъщеря си. Съгласихме се на това нейно условие, докато не ни вметна, че ако комшиите питат какво правим тук, да отговорим, че сме приятелки на дъщеря й. Да не казваме, че сме тук на квартира. Срещнахме се с един от комшиите и го попитахме за жената и дали това е жилището, в което тя си живее или има друго. Човека ни каза, че реално това е жилището, което обитава. И се оказахме в такава ситуация, в която трябва да търпим нея и дъщеря ѝ. Веднага се свързах с адвокат и той ми обясни, че договора е толкова зле, че не е за коментиране, и има два варианта за действие, да говорим с нея да ни върне парите и да си ходим или да пуснем жалба в НАП и да се съдим.

Затова с цел да ви предпазим, от този тип измама, ви споделяме нашата история.

Забравих да вметна, че отказа да ни даде платежно за това, че сме и дали пари, а копие от договора (който договор е фалшив, без печат) така и не получихме, само позволи да си го снимам! Друго, което мога да кажа, е че в апартамента се пуши, и беше мръсно, едвам спахме от аромата на застоялия дим на цигари, набил се в дивана. Всичко беше страшно гнусно.

Ще приложа снимки на квартирата, договора и Фейсбук на Госпожата!“

Глас нюз бг

Нещо неприятно и недопустимо се е случило у нас.

На 11.02.2023 г. в 4.00 ч. сутринта пред дискотека ” Анаконда ” синът ми Емил бе бребит и смлян от бой от четирима полицаи / цивилни , извън работно време / с които не е имал пререкания, спор и каквото и да било. 

Това написа на личната си страница във Фейсбук Костадин Недялков от Плевен. Ето за какво сигнализира още той (публикуваме поста му без редакторска намеса):

“Не ги познава дори. Излизайки от дискотеката те го удрят и още с първия удар изпада в безсъзнание. И от там се започва бой , бой , бой… Както се бие куче . НЕ ! НЕ като куче , защото то има правото да вие и скимти от болка , а като парцалена кукла , която е безжизнена и си правят каквото искат с нея . Той не е имал правото дори да изреве, защото през цялото време на боя е бил в безсъзнание .

Спират да го бият чак когато си гълта езика и започва да умира. Започва да хърка и да се тресе пред смъртно с обелени очи и само намесата на телохранителите да му извадят езика го спасява. Не знаем дали е посинявал от задух , защото лицето е било на пихтия и цялото в кръв . Вървяла е кръв на струйки. Други момчета негови приятелчета, които излизат от заведението го познават единствено по маратонките. Бил е труп на плочките обезобразен. 

Тези убийци няма как да ги наричам полицаи. Това са държавни служители които получават заплатите си от нашите данъци . Годишно плащам данъци между 200 000 и 500 000 лв . Плащам за да диша детето ми през устата , да яде с чаена лъжичка и да пие вода със сламка. Болките при него са от главата до петите , при нас родителите са в сърцето.

Плача , но без сълзи за да съм силен пред него . Плача с душата си , но вътре в мен . Пиша днес 12.02.2023 а не вчера , защото трябваше да съм сигурен на 100 % , че биячите са полицаи . Моля Ви който по някакъв начин е станал неволен свидетел да ми пише ЛС . Все пак 4 обучени биячи бият 19 годишно момче”.

От местната полиция още няма коментар по случая.

От мияч на чинии, до притежател на Мазерати. Успял в Лас Вегас и избрал да се прибере в България.

Това с няколко думи описва историята на убитият от бивш служител на МВР в България психолог Иван Владимиров – Нав. Той е разстрелян с куршум в лицето, след като уволненият от „Пътна полиция“ Румен Тонев решава, че Иван му пречи на следобедната дрямка.

Враждата между тях е от дълго време. Румен недоволствал, че Иван ходи по парркета, който му шумял. Заливал вратата му с олио, хвърлял яйца по прозорците му и това продължавало с години. Нав дори си купил парцел в Ихтиман, където си построил къща, само и само, за да избяга от напрежението, създаването от Тонев в кооперацията на ул. „Черковна“ в София. Предстояло му съвсем скоро да се нанесе.

„Аз съм влюбен в България. Хората тук са живи, будни и интелигентни“. Така Иван обяснява във видео към майсторски клас на НБУ, защо е решил да се върне в роднината, а не да продължи живота си на бохем в САЩ.

„Чувствам се истински жив, когато помагам на някого и когато се развивам“, казва още той година, преди да бъде брутално убит от сънародник в София.

Иван Владимиров е роден през 1977 година и има тежко детство, в което често е обект на подигравки от страна на съученици. В един момент той решава, че не иска да продължава да бъде “депресирано момче” и променя живота си на 180°.

Завършва Международни икономически отношения в УНСС, като по време на следването си два пъти участва в студентски бригади до Щатите, които му позволяват да изкара достатъчно пари, за да живее като бохем през останалото време. Впоследствие записва Психология на развитието в Лас Вегас и заживява в града на казината.

Опита си там той описва в две книги – “Смешна метафизика (за забавно развиващи се)” (сборник с текстове от негов блог) и наскоро излязлата “Вегаски истории (за мистици и простаци)”.

Иван среща жената на живота си, която е израснала в САЩ, но е с български корени и двамата развиват бизнес с медицинско-козметически уреди, който е толкова успешен, че им позволява да пътуват по 10 пъти годишно до Хаваите.

Двамата обаче се разделят, защото Иван усеща, че материалното не го прави щастлив и решава да си дойде в България, където да работи по специалността си, докато не е брутално разстрелян пред дома си.

Блиц

Чудеса се случват и сред най-тежките и мрачни дни в човешката история, какъвто безспорно е настоящият момент в Турция.

Турско семейство загуби дома си, но по чудо всички са живи.

В Адияман, която е сред провинциите, най-тежко засегнати от земетресението, майката, 30-дневното бебе и дъщеря им, които бяха под развалините, бяха спасени от противопожарната служба на община Трабзон.

Бащата, който взе бебето си на ръце след спасяването, се просълзи.

Децата са почти невредими, след като домът им е рухнал, но майката е с по-тежки наранявания, но без опасност за живота се вижда от клипа.

След земетресението са настъпили големи разрушения в Кахраманмараш, Малатия, Газиантеп, Хатай, Адана, Килис, Адияман, Диарбакир, Шанлъурфа и Османие.

Майка им е изкарана на носилка.

Разтърсващ кадър, който хваща за гърлото, се завъртя в мрежата.

Снимка на братче и сестриче, които са прекарали 17 часа под развалините. Сестричето през цялото време е пазело братчето си, пише Константин Петков.

Коментарите са стотици. Ето някои от тях…

Димитър Джунов Бог е велик! Нека Бог да пази всички деца!

Митко Димитров Дано ги извадят безпроблемно от тази бетонна “преса” !!! Нека ГОСПОД И СЪДБАТА БДИ НАД ТЯХ !!!!!!

Николай Дулев Има нещо извратено в това общество ….. в тази ситуация вместо да помогнеш …. а ти търсиш най добрия кадър 

Мария Демирова Милите дечица, дано са добре… А родителите кой знае на къде са…. миличките те…

Nadeya Di

 Сестринска обич !!! Мили, Боже 

 и ти, Майко, Божия 

 , помогнете и дано повече хора оцелеят под руините !!! 

 Пазете ни от такива бедствия ! 

 АМИН ! 

Христина Николова Дано Господ помогне да се спасят колкото може повече хора .Моля те Боже и майко Богородице дай сили на всички затрупани да ги намерят и оцелеят .

Тони Василева Голяма трагедия.

Zorka VladimirovaУжас. Дано са добре и извадени.

ТУРЦИЯ – СИРИЯ
Думи нямам с които да изразя болката си за случилото се с вашите родители, деца, близки, приятели, познати, домове…

Да прочетеш приказка на детето си, да му пожелаеш лека нощ, да го завиеш до брадичката, да затвориш вратата на стаята му, и това да е за последен път.

Да прегърнеш и целунеш любимия човек и да му пожелаеш лека и спокойна нощ, и това да е за последен път.

Да се разделиш с приятелите, които са ти били на гости и сте пили по чаша чай и хапнали по парче баклава, и това да е за последен път.
Да затвориш дюкяна си и да се отправиш към къщи с надеждата “Алхамдулилля”, че утрешния ден ще е по-хубав, и това да е за последен път.

Да си се прибрал в къщи с нова вещ, с мисълта да зарадваш любимата, а на другия ден да си искал да викнеш приятели да я сглобите, и това да не се случи.

Да напазаруваш продукти, които на другия ден жената да сготви за вечерята на цялото семейство, а утре, да си останал сам пред развалините на дома.

Да погледнеш и всъщност да не виждаш. Да се опиташ да чуеш, а всъщност да не чуваш нищо. Да протегнеш ръка, а всъщност да не можеш да докоснеш. Да искаш да направиш крачка, но всъщност да няма накъде.

Болката е ужасна.
Съболезнования! Съболезнования! Съболезнования!

С ръка на сърце: Мажд Алгафари

Както се казва, до вчера бях… бездомница. На 61 години съм, с висше образование, по професия инженер-химик.

Животът ми така се завъртя, че останах сама, без дом, без работа и без пенсия. Нямам достатъчно трудов стаж, защото години наред гледах болната си майка.

Не искам да ви разказвам как стигнах дотук – направих много грешки, за които е късно да съжалявам. Ще започна от там, че две години бях на улицата. Спях, където намеря, ядях, каквото изровя в кофите.

Зиме и лете мъкнех цялата си „покъщнина“ със себе си в няколко торби. В тях бях натикала одеяло, едно дебело яке, което някой беше изхвърлил, малко дрехи, тетрадка, в която си записвах разни неща, и… това бе всичко.

Студът и жегата бяха страшни, но повече ми тежаха презрението и погнусата в очите на хората. И как не, сигурно им миришех от разстояние, макар че се къпех, когато можех.

Тя ме спаси, вече не си лягам гладна

Избягвах погледите им и много от тях си мислеха, че съм луда. Е, намираха се и такива, които ми даваха монета или пък баничка, нищо че не бях протягала ръка за милостиня.

Обикалях един и същи квартал, в който се чувствах най-безопасно.

Пък и хората в него изхвърляха доста полезни неща, дори ги оставяха в торбички извън кофата, за да не се смесват с мръсните отпадъци. Ако успеех да ги грабна преди уличните кучета, не заспивах гладна.

Когато се уморявах, сядах на една пейка. Покрай мен няколко пъти мина една госпожа – мила, елегантна, с добри очи. В началото ми даваше дребни пари или ми купуваше хляб.

Когато не бързаше, сядаше да си поговорим. И тя като мен имала само майка си, двете живеели в жълтата къща отсреща, която ми посочи.

Един ден ме покани у тях – да се изкъпя. Не можех да повярвам на ушите си! Разбира се, тръгнах с нея. Останах повече от час в банята, не ми се излизаше.

Когато най-сетне свърших, Галя, така се казва моят ангел-хранител, беше сварила топла супа. Покани ме на масата и тогава й разказах всичко за себе си.

Стана късно и вече се канех да си тръгвам, но Галя ме хвана за ръка и ме поведе към една стая на приземния етаж. В нея имаше всичко – легло, маса, гардероб. Каза ми, че мога да остана за постоянно… И ето, вече трети месец не съм бездомница.

Помагам на Галя в домакинството, грижа се за градината, говоря си с майка й. В замяна имам покрив над главата и спя в удобно легло, а не върху кашон на земята. Пак тя ми помогна да си намеря работа при един самотен старец на тяхната улица.

Чистя, пера и готвя, купувам му храна и лекарства. Не ми плаща много, но съм доволна и не чакам само на паницата супа, която Галя постоянно ми дава. Надявам се скоро да си намеря и по-хубава работа, нещо, което преди дори не помислях.

Написах това писмо, за да благодаря на Галя за всичко, което прави за мен. Щастлива съм, че пътищата ни се пресякоха, не само защото тя ми помогна да се върна към нормалния живот.

А и за вярата, която ми даде, че добрите хора не са се свършили!

Боряна

Хората помагат. Много местни, които са търсили Сашко, също помагат и гледат да избегнат грешките, които са били допускани тогава. Обхождаме града и покрайнините му. Използваме всички средства. Кметът дойде да ни помогне с операцията, за което много му благодаря. Всички се трудим и не намаляваме темпото. Искаме да го намерим. Това каза братът на изгубения край Перник Емил Боев – Мартин, пред Нова тв. 

Той заяви, че всички опции и версии са минали през главата му, защото няма никакви следи до момента. 

“Имаме два видеозаписа. Надеждата ни е, че се е върнал в града. Това не дава оптимистични шансове, но поне няма да е в планината. Имам много страхове, свързани с Емил и семейството ми, защото много се обичаме. Фокусирах се да градя кариера в последните години, но брат ми беше много близък с майка ми и баща ми и много се поддържаха, затова съм приел ролята да загърбя всичко ненужно, за да намеря Емил”, споделя още Мартин.  

“Много е добър и има много приятели, което помага и в търсенето. За жалост не успя да се справи с някои неща за възрастните. Светът е много груб за него. Има изострено чувство за справедливост. Той е човек, който се бори с несправедливостта и колкото по-чувствителен е, толкова по-изострено е това”, каза той.  

Мартин не иска да изгражда различни версии за изчезването на брат си, с които да обърква хората, но сподели неговата.

“Моята е, че той е видял, че приятелят му не е около него. Той е бил някъде, където не е бил Емил, но много дълбоко се проследи неговия приятел. Той кооперираше с нас. Една от версиите е била, че е спал в колата и брат ми не го е открил. Буквално е заспал в колата и брат ми не е видял, че е там. Последното съобщение на Емил е към него и му пише “Къде си”. Ядосал се е, защото е бил сам. Представете си да си сам в 4 сутринта, в град който не познаваш. Според ме е тръгнал към къщата, в която е трябвало да спи, но не е стигнал до нея”, каза той. 

“На полицаите им изтичат очите да гледат всякакви записи”, допълни братът на Емил. 

Той е категоричен, че Емил няма как да не се обади на родителите си.

“Би умрял преди да ги остави без следа от себе си. В последното му обаждане до майка ми е казал, че я обича и ще й се обади. Чухме се за последно на рождения ми ден, който е 13 януари. Аз движа моите си неща, той неговите си. Близки сме, но съжалявам, че не сме по-близки”, сподели той, докато очите му се пълнят със сълзи.

Мартин замлъкна за няколко секунди преди да продължи. 

“Не го бях чувал отдавна. Исках да го водя на ски. Това е много тежка за мен тема, защото нося дрехите, които щях да нося, когато го водя на ски, а сега го търся в планината”, каза той, плачейки. 

Тези негови думи трогнаха и водещата Лора Крумова. С насълзени очи тя се обърна към Мартин и му каза, че усеща болката му и се опитва да му помогне.