Най-приятелски се обръщам към колегите  от телевизии, радиостанции, вестници и сайтове: 

Мили колеги, надявам се, че съзнавате  какво правите, когато давате трибуна на същества като Божанков ли беше, Божанов ли беше, не е важно. 

Вие поощрявате ренегатството, вие казвате “Браво!” на едно поведение, което е отвратило толкова много нормални българи от политиката. Когато гледате влюбено подобни същества, вие всъщност одобрявате политическото номадство, прескачането от партия в партия. 

На практика декларирате, че е напълно в реда на нещата избирателите да бъдат лъгани и на преден план да излизат не принципните политици, а тарикатите, използвачите и нагаждачите. 

Е, щом правите всичко това, не бива да се сърдите, когато нормалните хора се отнасят към вас по същия начин, по който се отнасят и към лъжливите политици. Че ви смятат за част от самопровъзгласилия се елит и не вярват на нито една ваша дума. 

Мили колеги, със сигурност ще бъде по-добре, когато си подбирате събеседниците, все пак да предпочитате смислените хора, а не откровените политически измамници. Никой не обича предателите. Не превръщайте предателите в герои. Не заслужават.

Опитвам се да напиша статус за Украйна без да бъда цензуриран от българските комсомолци във Фейсбук, които докладват всеки опит за разумен поглед. 

Не само към войната, но и към света от вчера и днес. Казвам го, защото другият профил е блокиран заради цитат от Бернанос, един от най-големите християнски френски писатели на ХХ век. 

В момента в Украйна се извършва истински геноцид пред равнодушния поглед на Европа. 

Според американската (ЦРУ) НПО “Стратфорт” са загинали около 400 000 украински войници. Руските се по-малко, но това няма значение. Както нямат значение споровете около броя на жертвите на Холокост. Изпращането на оръжия под американски натиск (както е последният пример за германските танкове, въпреки волята на Германия) и бурната подкрепа от местната бг американска клиентела е ужасен цинизъм, граничещ с онзи на подкрепящите Холокост. Без преувеличение. 

Това е бяс, който налива бензин в огъня с патос за мир, изтеглен в двете краища на миролюбивите устни на Жокера от Готъм. Сатанинска история с лекотата на комикс. Прелест за мнозина, които искрено мислят, че вършат добро (най-често от най-банална суета) и отвратителен цинизъм за хората, които прибират парите от тази война. 

Отношението към войната в Украйна поражда морално разделение по аналогия на онова към Хитлер и Втората световна война. Боя се, че тогава – в началото – официалната линия е била идентична на днешната. Тотален мейнстрийм със силните на деня. И по тази причина днес нямаме извинение за същите грешки, защото сме ги минали. Нашите дядовци са били в същата позиция, което не е толкова отдавна, че да не се помни. Днес ние сме в същия морален избор, а официалната власт, под диктата на силните на деня, се държи по същия аморален и фалшив начин на подчинение. И пак от грешната страна на историята.

Тогава с германци, днес с американци. Срещу Русия, която не просто ни е освбодила, но и е създала всичките ни държавни и обществени институции, след което ги е оставила да се развиват свободно. Тяхната девиация е чисто наше дело. Впрочем Русия е дала държавен самостоятелен статут на доста държави в Европа, повечето от които я мразят по тази причина. 

Прибалтийската патология е показателна в това отношение. 

Днешна Украйна е голямо изпитание най-вече за моралния дух на всички ни. Поради тази причина се изпотрепваме във Фейсбук, докато там умират стотици хора всеки ден. И измират заради американския геополитически интерес, руската агресия (последното е паразитна вметка заради фактчекърите като водещата роля на партията едно време) и девиантната Европа, която от Хитлер насам е без позиция и характер. 

Украйна пред очите ни се превръща в най-масовото клане в Европа след ВСВ заради САЩ с помощта на дълго отглежданите корумпирани и зависими политици от европейския елит. Американската гледна точка е разбираема. Велика сила защитава своите стратегически интереси. Какви стратегически интереси защитава Европа и мои приятели в България за мен е загатка.

Колко лева струват избиването на половин милион украински войници? И какви генератори за ток ще компенсират този отвратителен цинизъм? Даваме ли си сметка, че с упоритата си кретенска политика убиваме украинци докато скандираме, че ги подкрепяме с цялото си сърце. Ами това е открит, вулгарен цинизъм. Това е тотален потрес, хора. Ще се изпотрепем тук за Русия и Украйна, докато Русия и Украйна се изпотрепват помежду си, защото на Джо Байдън администрацията е решила така. Пълен нонсенс. 

И ако за предишните войни има извинение, защото не е имало информация, а митологията и конспирациите са били основна мотивация, днес знаем всичко за всички. Имаме не пълна, но достатъчна информация. 

За мен нямат извинение хората, които защитават Щатите в този конфликт. Те са морално, интелектуално, естетически и антропологически катастрофирали. 

Уж са против тази война, но са за изпращането на армагедон под формата на танкове, изтребители, боеприпаси и прочие, много искат да помогнат на Украйна (най-често по нарцистични причини, както гледат кучета и прибират окаяни котета от улицата), но не искат да признаят, че заради тяхната висока морална позиция Украйна потъва и става все по неспасяема страна със стотици хиляди жертви, които могат да надхвърлят милион – пред загрижения поглед на Европа. Това е морален дебилизъм за мен. 

Никакво извинение нямат хората, които проектират собствената си значимост за сметка на жертвите в Украйна. Това е долно. 

А от чисто прагматична гледна точка за България ще е тотална щета и пета национална катастрофа, ако Русия загуби. Но кой въобще в България има ум, че да гледа прагматично на политиката. Тук всичко е селско и битово. Понякога наистина си мисля, че българският политически, стратегически, интелектуален и артистичен мозък и дух са смес от кайма и лук. Заготовка за кюфтета.

Явор Дачков

АЗ И НАТО!
Дали идеята на военния ни министър за Запаса ще мине, или не е отделен въпрос. Дотук е ясно, че опитват да ме пратят в “Мобилизационен център” за военна подготовка – отговарям на всичките им условия.

Със сигурност обаче подобен въпрос е съгласуван с “Партньорите ни от НАТО”.

Няма как. Военният министър и жена си не целува на тръгване, ако не му е сведено от Партньорите.

Въпросът е в друго. През цялото време евроатлантиците ни убеждават, че нашият “Цивилизационен избор” е без алтернатива, защото НАТО е най-мощният военно-политически съюз в света, изобщо в историята на Човечеството.

Е, добре тогава, защо изведнъж се оказа, че  “Най-мощният военен съюз” има такава спешна нужда от мен – 53 годишен незначим поет, кръчмарски скандалджия, отритнат от повечето си приятели и жени, шофьор при когото никой не се качва, кротък стопанин на три кучета и котка, пиещ бира от девет сутринта, умерен пацифист, читател на жълти клюки…

Защо бе, защо?… Ще ми обясни ли някой за отношенията ми с “Най-мощният военно-политически съюз”?
Нали НАТО мен щеше да пази, не обратното…

„Приятели, не е нормално да се прибирам в Лондон и да се радвам, че съм дошла на евтиното. 

Разликите в цените в масовите супермаркети са чудовищни за сметка на България. И това не мога да си го обясня с нищо друго освен долнопробна спекула и отказ на властите да се занимаят с картелите.

– Бананите тук са 78 пенса на кг. В Лидъл на Раковска бяха 3.59 лв. на кг.;

– В Англия чедърът /английският кашкавал/ е £7.50/кг., средната цена на кашкавала в Бг беше около 27 лв/кг.;

– Гръцко сирене фета 200 gr. в Лондон върви за около £2.10, в България купих за 7.79 лв.;

– Дори яйцата са по-скъпи. 12 са £2,55/21 пенса на яйце от свободно отглеждани и то в сравнително по-престижна английска верига. 10 за 5,49 лв./55 стотинки на яйце от клетъчно отглеждани кокошки в Лидъл.;

– Да не говорим за някакви продукти, които се водят по-луксозни (без да са), например овесено мляко. Това е нещо, което се прави буквално от вода и овесени ядки. В Лондон е около 2 паунда за литър, но ей сега можеш да си купиш Алпро за £1.35. В България беше 6.49 лв. От български производител – Верея.

Абсолютна свинщина.

Същевременно в Англия от сутрин до вечер се дискутира колко е поскъпнала храната. Може и да греша, но имам чувството, че това не е нещо, за което се говори в българските масмедии. А хората най-вероятно масово изнемогват. Защо се толерира? Кой носи отговорност?“

Автор: Mirela Rayuela

фейсбук

Фиш за заплата, датиращ от 1989 г. породи известни размишления. Животът на няколко поколения българи е бил и продължава да бъде белязан от противопоставянето между Преди и Сега.

По времето на Соца и през… Демокрацията. По времето на бай Тошо и по времето на демократично избраните ни лидери. Това противопоставяне няма край, няма и да има.

И хората сравняват всичко – като се започне от цени, начин на живот, свобода, та се стигне до мандарините и бананите.
Една такава съпоставка – този път на заплатите, направи мъж от Варна, който нарече своя пост в социалните мрежи ВРЕМЕ ЗА ИСТИНИ.

Предлагаме ви го без редакторска намеса:

“Това е фиша за заплата на майка ми от юли 1989 г. Тогава тя работеше като фризьорка във Варна в държавно предприятие.
Заплатата й чисто е била 210,19 лв.

“Запорът” от 30 лв. е изплащането на апартамента, който тя погасяваше към държавата.

Удръжката от 26.11 лв. е застраховка женитба, която тя беше сключила за мен. Парите ми бяха изплатени по мое желание по-късно.

За какво стигаше тази заплата:

Тока беше няколко стотинки на киловат/час – всички се отопляваха на ток.
Водата беше също няколко стотинки за кубик.

Цената на билет за градския транспорт беше 6 ст., разговор по телефон от уличен автомат 2 ст., една баничка беше 30 ст., киното беше от 20 ст до 50 ст., бензинът беше под левче. За нова кола – лада или жигули – се чакаше по 10 -15 години, но пък москвичи и запорожци имаше свободно.

Полските фиати бяха най-скъпи. Една мешана скара в ресторант Евсиноград в центъра на Варна беше 3,20 лв., с ракията и салатата стигаше около 5 лв. Хляба в магазина беше 30 ст.

Семействата почиваха поне веднъж в годината – на море. Една карта от предприятието за един човек за 14 дена струваше на работника между 17 и 22 лв.

Имаше развита туристическа дейност във всички градове, което даваше възможност за походи в планините с нощувки в хижи за почти без пари. Можеше да пътуваш на екскурзия във всяка страна от социалистическия лагер, но излизането в Западния свят беше изключително трудно.

Почти всяко семейство имаше виличка, лозе или къщичка в близко село.

Червена буржоазия имаше – и тя беше в партийния елит. Това беше дразнещо и отблъскващо. (Децата на същите тези тарикати сега управляват нас.)

От друга страна престъпността беше много ниска.

Данъците пък бяха смешно ниски. Да се чудиш как сме оцелели без ДДС, тол системи, винетки и всякакви други грабежи като тези, които търпим от днешната държава.

Здравеопазването беше на ниво и беше напълно безплатно.

Образованието също. А за високия му статут е давала оценка и Маргарет Тачър.

Имахме стойностни космически разработки.

Спорт на световно ниво.

Не живеехме богато, но държавата беше социална и макар че хората бяха жлъчни към властта, бяха спокойни и можеха да пуснат децата си сами на училище.

В онези времена ако имаш достатъчно силни връзки можеше да стигнеш далече. Днес “достатъчно силните връзки” могат да ти помогнат само в избора на екип в болницата, за да не умреш на операционната маса поради нелепа грешка.

В т.нар. “тоталитарен режим” България просперираше, а сега се разпада поради бандитизма по най-високите етажи на властта. А народът измира или се евакуира в чужбина, за да се спаси.

И този режим на държавно управление чрез геноцид се подкрепя от евроатлантическите ни съюзници.

Това е истината, разбирайте ме както искате.

Красимир Симеонов”

Коментарите оставяме за вас…

action-newsbg.eu

Приятели, с нетърпение очаквах много добре рекламирания нов сериал “Войната на буквите”.

Опаковката – тийзърът – му беше много, много добра. Впечатляващо добра. Макар да очаквах сериал, изграден чрез филмови способи, приех и телевизионната театрална форма.

Бях изненадан от няколко много фрапиращи неточности, въпреки консултациите на видни историци.

“Всичко ще фръкне във въздуха” е израз – метафора, която не е била позната в този исторически период. “Програмата ми” – изказано от един от героите, е също странна за периода от тогиз. Сцената с конфискацията на кравата, реакцията на двете жени беше толкова нелепа и странна, че останах с усещането, че им е все тая на двете жени.

Физическите сблъсъци между героите, бяха на пародийно ниво. Сцената със съветниците на Симеон в началото се повтори и след пристигането на царя.

Актьорите подредени абсурдно, не помръдваха, всеки вглъбен по Станиславски в своя си свят. Диалозите бяха на съвременници на 19-20 век, сякаш българският не се е променил с нещо от тогава.

Дворецът на Симеон Велики бе обзаведен с няколко кожи тук там без никаква пищност.

Константинопол, улици, пазари, дворец и Мангурската школа бяха показани като село с малко тържище.

Приемам тази телевизионен театър, като добро постижение за упражнение на студент, трети курс в НАТФИЗ.

За пореден път е видно, че да пресъздадеш епоха е трудна задача. Нужни са много средства финансови, интелектуални, занаятчийски и най-вече сценарни.

ЯЗЪК!

Нидал Алгафари 

Снимки на куче, което се вози по различни линии на градския транспорт в столицата, заляха Фейсбук. Както БЛИЦ писа кадрите с “нередовния” пътник предизвикаха вълна от хиляди коментари със съчувствие и грижа.

По-късно стана ясно, че собственичката на четирикракия пътешественик го издирва. От нейн пост в социалната мрежа разбираме, че кучето, което се вози из София, се казва Самуил и е избягало от хотел за животни, където чакало осиновяване. Жената предполага, че кучето е тръгнало из София да я търси. Публикуваме целия текст на Евника Симон без редакторска намеса сега:

“Преди повече от два месеца го получих от Копривщица чрез прекрасни хора, които го заловиха покрай натоварен път. Веднага го прегледа прекрасен специалист ветеринар, направи му пълни изследвания и след като се оказа, че е напълно здрав, той престоя два дни в нас, за да го изкъпя и подготвя за хотел в София, където да чака осиновяване. Един месец изкара безпроблемно в хотела, но внезапно изкопал дупка през нощта и успял да избяга.

Предполагам, че доста се привърза към мен за краткото време, в което бяхме заедно и е тръгнал да ме търси. Вече повече от месец обикаля цяла София, спира за кратко някъде и веднага сменя дестинацията. За съжаление Екоравновесие го хващат по сигнал, кастрират го и му поставят ушна марка номер 29281. Това намалява рязко шансовете на Самуил да бъде възприет като домашно куче и хората не го залавят и до момента.

Самуил пътува с метро и рейсове без проблем из цяла София, дори спи в превозни средства. Има розова ушна марка и отговаря на името САМИ. Ако го повикате, той ще Ви се довери“, пише Евника Симон, която се представя за стопанка на пътуващото животно.

“Пускам поста, за да уверя хората, че въпреки марката, той трябва да бъде заловен, след което да се свържете с мен на лично съобщение и аз ще го взема веднага. САМИ е изключително умен, игрив и доверчив. Пускам поста и с голямата надежда, че някой може да хареса за свой домашен любимец Самуил, предвид, че аз имам две кучета, а мъжкото ми куче е дори свирепо, когато пази територията си“, добавя дамата.

В крайна сметка жената обявява, че кучето вече е намерено и е при нея, като спи спокойно в ателието ѝ.

Има ли изненадани от поредното странно решение и от действията на Съдебната ни система? Убиецът на Илиян – Денис Ал Гази, днес чу в съдебната зала, че ще бъде пуснат под домашен арест.

“Налице са данни за безразсъдно и безконтролно Ваше поведение”, каза съдът, койтo бе в състав Александър Желязков, Веселин Пенгезов и Атанаска Китипова, на Ал Газзи.

Софийският апелативен съд призна, че има данни Ал Газзи да е убил Илиян, но въпреки това го пусна с електронна гривна, защото минала година от убийството.

Да, това не е държава! Това е територия! Ние, приятелите на Илиян ще продължим да се борим! До края! Елате и ни подкрепете в протеста ни, който тази вечер ще бъде от 19:00 часа пред блок 225, където съвсем скоро ще се прибере любителят на ножа Ал Гази. Ще има и телевизии.

Много хора казаха, че ще реагират при подобна развръзка. Да видим държат ли си на думата! Днес, 19:00 часа, блок 225 в Люлин 2. Очакваме ви! Защото утре на мястото на Илиян може да бъде всеки един от нас! Убийците си остават убийци!

Поли Ванкова, фейсбук

Poli Vankova

“Лена не се страхува, затова е толкова неудобна за мръсната машина”, заяви Мирослав Иванов

Депутатът Мирослав Иванов защити годеницата си Лена Бориславова си от нападките, които я обсипват напоследък, с пост в социалната мрежа.

“Приятели,

имах щастието съдбата да постави на пътя ми една Жена. Една невероятна Жена! Жена, в която се таи сила на хиляди слънца!

Жена, която не бяга от трудните решения и не се страхува да действа в името на каузата, в която вярва. Затова и е толкова неудобна за мръсната машина.

Мръсната машина повече от година лее помия върху нея. Но те не осъзнават колко по-високо над тях стои тя. Далече над тяхната дребнавост, пошлост и интелектуална немощ!

Завистта и малодушието са присъщи за мнозина. Страхът – също.

Страхът от Промяната. Защото в лицето на Лена, те виждат заплаха за тяхното мерзко съществуване.

Да се назовеш хъш, не те прави родолюбец.

Да пееш патриотични песни, не те прави герой.

Да се биеш в гърдите, не те прави мъж.

Имаше едно време един човек, който приковаваше хората пред телевизионните екрани. Имаше такъв човек. Отдавна. Вече не. Вече ги отвращава.

Но пък има една Жена, която е много повече от тях!

Lena Borislavova

Нас не ни е страх.“, написа Иванов във Фейсбук.

ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА НА БЪЛГАРИНА:

1. Децата да са добре
2. Да си има собствен имот
3. Да яде до пръсване 
4. Да пие до припадък
5. Да не работи повече от един час дневно, щото от работа се гърбавее
6. Да е тарикат
7. Да е шеф на нещо. Каквото и да е. 
8. Да може да си купи нещо, което съседът му не може
9. Децата да не му се мотаят наоколо, щото е изнервен
10. Да напсува някой известен човек във фейсбук
11. Да не му викат селянин. Кво като е от село? 
12. Винаги да минава тънко и на промоция
13. Да има минимум 200 почивни дни в годината.