Всяка година в съботата, предшестваща големия християнски
празник, посветен на водача на небесното войнство – св. архангел Михаил
/Архангеловден/, православната църква отдава почитта си към нашите
покойници чрез една от трите най-големи задушници за годината –
Архангелова.
Задушница е израз на християнската вяра в безсмъртието на душата и възкресението на мъртвите.
На задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги,
прекадяваме с тамян и украсяваме с цветя. В миналото най-възрастната
жена преливала гроба с червено вино. Ритуалът по преливане на вино
започвало от мястото, където е главата на покойника в посока наляво –
правило се три кръга по края на гроба.
Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а
пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира
чистата молитва, цветята – добродетелите на починалия.
На Архангелова задушница, така както при другите задушници, се
правят общи трапези. Наричаната още Голяма задушница, тя е последната за
годината, затова на общата трапеза на гробищния парк се поставят седем
различни ястия (между които любими на починалия), за да „чуят“
благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости.
Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се излива, не се
пие и споменаваме починалите с думите “Бог да прости”. Старите хора
казват, че видиш ли мушица или пеперудка да жужи около тебе на този ден,
значи душата на покойника е дошла.
Правят се помени или, наричани още – раздавки, подавки. Раздават се на
близки, комшии, роднини, дошли на гроба на починалия, а също и на
другите хора около съседните гробове, дори на непознати.
В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено
жито, питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни
сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да
подадете, каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и
виното – за спомен на Христовата жертва за нас.
Старите хора казват, че видиш ли мушица или пеперудка да жужи около тебе на този ден, значи душата на покойника е дошла.
Във всеки православен храм се отслужва панихида за всички починали, както и на загиналите български войни.
На този ден не се работи, не се пере, не се върши никаква домакинска работа.