20 години по-късно: Сбъдна се мечтата на Любомира да живее на село

Знаете ли, че населението в българските села се е увеличило с 200 хиляди души през последните две години? Все повече млади хора предпочитат да живеят на село, отколкото в големия град.

Днес ще Ви запознаем с историята на Любомира Георгиева – нейната мечта да живее на село се сбъдва двадесет години по-късно.

Изминали са 2 месеца откакто Любомира и семейството й са напуснали големия град и са се преместили да живеят на село – в Куртово Конаре, Пловдивско. Към този момент те обитават къщата на половинката й, но това е временно, докато стегнат новопридобитата къща (преди около седмица е изповядана сделката). Тези два месеца за Любомира минават като една седмица – толкова динамично, толкова много ангажименти и работа за вършене, толкова много емоции – малкото й дете е в първи клас, а синът й е записал да в ново училище.

“Имахме перипетии, докато намерим подходящата къща, едно загубено капаро поради ред причини, няколко други огледи, уговорки – някои спазени, други след време, трети – изобщо”, разказва Любомира. За хората на село тя споделя, че разнообразни, всеки със своята история и привички.

“Свикваме още, тук не е като в големия град. Всеки те познава нищо че ти него не, докато стигна до магазина и се върна обратно правя по няколко моабета с различни хора. Приятно е. Уютно”, искрена е тя. 

Любомира признава, че толкова приключения за толкова кратко време досега не й се е случвало да преживее. 

“За тези два месеца успяхме да ползваме хирургиите в Пловдив и денонощната ветеринарна клиника (отровиха ни кученцето, но слава Богу навреме я заведохме, спасиха я), насадихме си 4 лехички, две с лук и чесън, две с ягодки и две малки направихме повдигнати, на които в момента гордо растат марулки, спанак и рукола (магданоза два пъти го сея и не се хваща, явно семето нещо е старо ли, не знам)”, допълва жената.

“Радвам се. И съм благодарна. Цял живот я мечтая ей тази точно къща. С вътрешното стълбище, с трите спални горе, с кухничка и всекидневна долу, с дворчето, на тиха улица”, споделя още Георгиева, която е благодарна на Бог, че й е предоставил този дом.

“Хубавите работи се случват бавно. Имам да се уча още на смирение и на търпение. Вярвам, че ще стане. Когато човек иска силно нещо със сърцето си – вселената му съдейства. Аз я мечтая от малка. Летата си прекарвах в Люлин, играехме на криеница между колите. Приятелите се прибираха преди да почне училището с готин загар и куп разкази. Мечтаех си аз и ето, сбъдна се, 20 години по-късно. Молех родителите си да ми купят село, на което да си гледаме кокошки и цветя. Успях. Имам го. Осигурих на децата спомени, разкази, детство. Щастливи сме! На село си е друго”, категорична е тя.

Снимки: Любомира Георгиева

Глас нюз бг