Стопани намират кучето извън новата си колиба, отстъпило място за бременна котка

За кучето Цезар стопаните поставили масивна топла къщичка, която той много харесал. Семейството сглобили дървена къща, изолирана отвътре, така че дори в студа кучето да се чувства комфортно в двора. Андрей обичал своя домашен любимец, затова правейки къща за него не щадял нито материали, нито труд.

Андрей се гордеел с резултата от работата си, особено след като никога преди не бил правил нещо подобно. Къчщичката наистина се оказала много удобна и Цезар бил най-щастлив.

С настъпването на студовете Цезар прекарвал почти цялото време в новата си колибка, появявайки се на вън само в краен случай. Фактът, че в двора имало куче, можел да се познае само по върха на носа, който понякога се показвал от топлата къща.

Излизайки на двора и виждайки, че кучето спи в снега, Андрей бил много изненадан. Като чул стопанина, Цезар скочил на лапите си и започнал да се преструва, че изобщо не е спал, а просто излязъл на разходка. Но кучето изглеждало сънено и премръзнало, така че не успяло да измами собственика.

На следващата сутрин кучето отново лежало на снега и било ясно, че е прекарало цялата нощ навън.

Андрей не разбирал какво се е случило, така че когато Цезар започнал да яде, той решил да погледне в кабината. Вътре в къщата той се натъкнал на котка и две новородени котенца. Котката погледнала мъжа с недоверие, но не се опита да избяга или да се скрие. Цезар видял, че животното има нужда от подслон и отстъпил мястото в колибата, въпреки студовете навън…

Мъжът взел котката и бебетата от будката и ги преместил на верандата. Къщичката била топла, но за малки котенца очевидно било твърде студено.

Андрей приютил майката с двете котенца в зимната градина, където било топло и уютно. С течение на времето котенцата се стегнали и израстнали, като едни силни котаци, но за съжаление майката ги изоставила и продължила по своя път.

Андрей намерил дом на едното от тях, а другото осиновил.

За едното коте Цезар станал отлична бавачка. Детето обичало да прекарва времето си в кучешката колиба, очевидно смятало това място за свой дом, а кучето за свое семейство.

Тази история ни доказва за пореден път колко съобразителни и добри могат да бъдат животните.

Споделете тази статия с вашите приятели!

mozache.com