Понякога хората имат нужда единствено от частица добрина

Понякога хора в нужда имат нужда единствено от частица добрина. Такава история разказва Анита Петрова от Русе, а в случката откриваме и важен урок за всички нас.

Жената била на разходка с детето си, когато видяла възрастна жена, която видимо търсила помощ. Покрай нея преминавали мъже, но никой от тях не откликнал на старицата. Петрова приближила към нея, като решила да извади от чантата си банкнота от 10 лева.

Не от финансова помощ, обаче, имала нужда възрастната дама. Оказало се, че излязла да си купи хляб, но заради годините се движила трудно. Така трите стъпала по пътя се превърнали в сериозна пречка, като за преминаването им търсила подкрепа.

С това искаше да ѝ се помогне. Хванах я, отпусна се в ръцете ми… Помогнах”, споделя Петрова. “Извини се, че няма с какво да почерпи детето, стисна му ръчичката, стисна и моята. Благодари…”, допълва тя.

Неволно възрастната жена дава и ценен урок на всички нас. Понякога хора около нас имат нужда единствено от подадена ръка.

“Не подминавайте, помагайте! Всички едно бреме носим.. А толкова прекрасно се чувствах след една нормална на вид постъпкал. За нас нещо малко, за друг – много”, пише тя.

Вижте цялата история, споделена от Анита Петрова:

“Днес по обяд с детето сме малко на въздух и в далечината виждам една много стара баба 90+ с бастун и забрадка, която моли за помощ. Покрай нея минаха трима мъже, никой не ѝ обърна внимание.

Наближихме я и инстинктивно извадих 10 лева от чантата си и ѝ ги подавам. Тя погледна парите, погледна мен и ми каза:
– Мило момиче, с тези парички купи нещо на детенцето.

Попитах я от каква помощ точно има нужда и тя ми обясни, че и е трудно да слезе по трите стъпала до нас… С това искаше да ѝ се помогне. Хванах я, отпусна се в ръцете ми… Помогнах.

Жената благодари и ми каза: Стара съм, сама съм, но трябва да си купувам хляб, затова излизам.

Извини се, че няма с какво да почерпи детето, стисна му ръчичката, стисна и моята. Благодари…  Не подминавайте, помагайте! Всички едно бреме носим.. А толкова прекрасно се чувствах след една нормална на вид постъпка.”

Русенци с радост посрещат историята за сторената добрина. А случаят е показателен, че добро в нужния момент може да бъде нещо несравнимо за човек в нужда. Колкото и “малка” да е наглед нуждата.