Какъв човек трябва да си, за да виждаш, че държавата и нацията ти се разпадат пред очите, а да твърдиш обратното?

Какъв човек трябва да си, за да виждаш, че държавата и нацията ти се разпадат пред очите, а да твърдиш обратното?

Наистина не мога да си го обясня. Гледам хора образовани, що годе културни, естети дори, а от устата им излизат само змии. И защо? В името на какво? Нима техните бащи, майки, деца и внуци не се разпадат и не ги убива тази проклета държавна машина? Нима те самите не са жертва на това очевидно зло, което се е впило в националната ни плът?

Проблемът според мен е, че тези хора мразят българската нация, презират я. Не искат да си помислят дори, че са родени от нея. Срамуват се от майките и бащите си по някакъв начин. Толкова е обидно! 

Времето ще си каже думата и ще изчисти завладените води на историята. Вероятно ще заличи и много изгубени в превода души, но не всичко може да се обясни чрез световната политиката и прочее. Има и много други стойности в това трудно уравнение наречено живот.

Куршумът е най-лесната му част! След него, червей.

Николай Марков