2 филии хляб, парче евтин мек колбас, извара или имитация на сирене (имитиращ продукт). Това получи като закуска в столична болница благодетелят Мартин Мартинов, създател на платформата “Подай ръка”.
Самият той от години храни бедните хора в София абсолютно безвъзмездно, има и ресторант – наясно е с качеството на храната и нейното приготвяне от първа ръка.
Мартин Мартинов
Мартинов е отвратен и втрещен от яденето, което се раздава в общинските и
държавните болници. Храна, която би трябвало да подкрепя организма при
влошено здраве.
“За това ли плащаме здравни осигуровки?”, запита той, цитиран от tvmedia.bg.
Бизнесменът отказа да посочи в коя точно болница се лекува, но
ситуацията не изненада неговите приятели и познати в социалните мрежи.
От години общинските и държавните лечебници са на такъв хал, коментират с
неохота близките му. Независимо дали са под шапката на общината или
здравното министерство, родното здравеопазване има спешна нужда от
“изкуствено дишане” и съживяване.
Какво би трябвало да е менюто в болниците – може би няма конкретен
отговор на този въпрос. Това на първо място би трябвало да е съобразено с
конкретното здравословно състояние на пациентите.
При някои се налага високо протеинна диета – яйца, месо и риба, млечни продукти – сирене (истинско!), кашквал и т.н, при други – изобилие от плодове и зеленчуци.
При всички положения двете филии хляб нямат особено висока хранителна стойност. При някои пациенти бяла захар или въглехидрати са противопоказни, тъй като такива вещества “подхранват” заболяването.
Блиц
Личният асистент на примата на българската естрада Лили Иванова – Николай Недеков – се радва…
27-годишен мъж, роден в Индия, е загинал в тежката катастрофа на "Челопеческо шосе". В инцидента…
Има данни за действия, извършени от посланика на Украйна (бел. ред. Олеся Илашчук), които са след…
Убиецът на детето ни е на свобода! Готов съм за гражданско неподчинение и призовавам всички,…
„Процедурата по свръхдефицит срещу България е красноречива оценка за всички предишни управления, които се стремяха…
Понякога след голямата беда идва нещо още по-смразяващо от самата нея. Не водата, не тинята,…