Мартин Боев с прощални думи към Емил: Завинаги ще сме братя. Ще трябва да се почакаме още малко да се видим

Братът на Емил Боев – Мартин, написа трогателен пост във фейсбук, след като стана ясно, че намереното тяло край Перник е на изчезналия през януари на фестивала “Сурва” млад мъж.

Публикуваме написаното от него без редакторска намеса:

“Пиша с доста натежало сърце и изморен ум, защото се чувствам задължен към Емил и към всички които дадоха толкова много по това да го намерим. 

Нямах силите за медии, нямам и все още, не знам дали ще имам честно казано, затова просто споделям тук. 

Емил бе намерен преди два дни, привечер в езеро. По стечение на незнайни за мен обстоятелства, с баща ми и майка ми разбрахме в късната вечер. Тръгнахме с баща ми и с огромна молба към всички замесени органи искахме да се уверим сами дали това наистина е той – бяхме допуснати. 

Видяхме го, и се уверихме. От тоя момент нататък всичко е мъгла. 
Аз съм човек който винаги се опитва да гледа нещата от ъгъл в който оценявам това което имам, а не се унищожавам от това което нямам. Въпреки че е невъзможно в момента, аз все пак ще завърша с това което съм имал – а именно такъв скъп брат едни цели 25 години. 

Не се възползвах както трябваше и както сега непрестанно ми се иска от това, но въпреки всичко споделихме толкова ценни мигове, като това с татко и него да посетим с кану едно много малко заливче в Гърция, да ходим на пикници заедно, помня как го взех в ръце да поскачаме заедно на концерт на Металика, беше супер малък и не виждаше какво става на сцената, с някъв дюнер в ръката дето целия се посипа по мен. 

Споделяхме страстта да ремонтираме и да създаваме с ръцете си и тримата – всеки по неговия си начин, и тримата споделяхме един с друг творения, планове, умения, инструменти.

Остава ми сега единствено да го обичам, и да се моля че е с мен постоянно, да се моля и надявам че не се е мъчил в момента си на преминаване. 

Никога повече не бих искал да се чувства където и да е че е сам в тъмното, защото няма да е. 

Благодаря ти че си ми брат Емиле, завинаги ще сме, ще трябва да се почакаме още малко да се видим, но ще се видим пак, обещавам ти. 
29.11.97 – 28.01.23″