Дете с насълзени очи: Извинете ме, ще мога ли да пресека с вас?

Русенка сподели случка от вчерашния празничен ден, която накара много хора – и родители, и шофьори, да се замислят. Ето какво разказа жената:

“Днес, излизайки от офиса на Спиди зад училище “Отец Паисий” ме спря малко момче на около 6-7 годишна възраст. Попитах го дали всичко е наред, а той отвърна:

“Извинете ме, но ще мога ли да пресека с вас, защото никоя кола не спира да мина. Чакам вече 5 минути някой да спре на пешеходната пътека.”

Беше толкова уплашен и с насълзени очи. Прибирал се от тържество по случай днешния празник. Сподели ми, че отскоро е започнал да пресича сам и все още се учил. Не бил сигурен какво не прави правилно и затова ме спрял за помощ.

Хора, бъдете толерантни! Не бързайте. Една минута няма да ви оправи живота. Бъдете по-спокойни зад волана. Давайте път на децата. И честит празник!”, написа русенката в социалните мрежи.

Постът й предизвика множество коментари – за толерантността на пътя, за спазването на правилата, за отговорността на родителите и за най-беззащитните – нашите деца:

“Шофьорите в Русе са под всякаква критика. Аз си изкарах шофьорската книжка в София, карах там 2 години и като се прибрах в Русе, ми се стори, че за първи път излизам да карам в град. Тук никой не дава предимство, никой не спира, ако си решил да излизаш назад например… общо взето шофирането отговоря и на манталитета на голям процент русенци – селски (като не искам да обиждам хората от селата).”

“Да се поучим от японците. От училищата раздават на първокласниците книги, както и шапка и калъф за чанта. Те са задължително в жълт цвят – преди всичко за безопасност, когато детето минава през пътя, за да може всички да го виждат.”

“Според нашия закон родителите са длъжни да придружават дете до 14 г. на обществени места след 20 ч. А ако младежът е между 14 и 18 г., трябва да го придружават или да осигурят пълнолетен придружител след 22 ч.”

“Истината е, че точно на това кръстовище, ако не се тръгне с уверена крачка по пешеходната/те пътеки, почти никой не си прави труда да спре… Многократно ми се е случвало да пресичам с непознати деца или възрастни хора с идея да им помогна.”

Чудя се защо например в Англия, където ходя през ваканциите да гледам внука си, доближиш ли пешеходна пътека, дори да не си стъпил, колите спират и те изчакват! Глобите им са “отвратително големи” и ако до 7-дневен срок не я платиш, се удвоява! Ами… ти решаваш – ще спазваш ли законите! Ако и тук мерките са драстични, нещата по друг начин ще се възприемат. Мили хора, нека да ЦЕНИМ ЖИВОТА!”

“Жена да даде път на пешеходна, е нещо като падаща звезда… ша ма прощаваш.”

“Живея в държава, в която няма подлези изобщо. И най-малкото кръстовище е регулирано със светофари. Пред училищата в часовете за идване и напускане на занятия има доброволци регулировчици, които помагат при пресичане. Пешеходните пътеки в България не са достатъчни въобще за спокойното пресичане. Колко пешеходци загинаха на тях! Трябват светофари!”

 А вие какво мислите?

Глас нюз бг