Колебаех се дали да пиша за Господинов и “Букър”. Не се изживявам като писател, но все пак това ще изглежда като рожба на завистта.
Но просто не е честно да бягам от темата.
Не съм чел “Времеубежище”, но познавам “Физика на тъгата” и “Естествен роман”. Сръчно написани, на места талантливо, но разхвърляни и еклектични книги. Книги – близнаци.
Но проблемът дори не е в това. Моят учител в журналистиката Фреди Криспин твърдеше, че не можеш да пишеш за една страна, ако не обичаш нейните хора.
А в тези книги няма любов. Нито към нас, нито към нашия минал живот. Спомените следват пламъка на политкоректността.
Почитатели на Господинов го равняват на Борхес и Калвино. Без съмнение, “Букър” е, или поне беше, мярка за майсторство. Но, уви, и тази награда – като “Нобел” и “Оскар” – се превърна в оръжие.
Бакалова, Грозев, Ушев и Господинов ги харесват заради една съвсем определена причина. И тя не е талантът.
Калин Тодоров
Как ще се изправи Румен Радев да се съревновава с мен? На базата на какво?…
Едни от най-често исканите удостоверения, заради които хората трябва да се разкарват излишно по институциите,…
Трагедията „Петрохан“ припомни и за друг групов смъртен случай, свързан със същото място, но преди…
Румен Радев обяви желанието си да се говори с Русия. Това става ясно от публикация на…
Невена Стаева най-дълго с групата, живяла с тях в Мексико, продала имот за общото благо и плавала…
Пореден притеснителен детайл около сагата със случилото се на хижа Петрохан, който единствено поражда нови…