Жена от Русе: В “Медика” умориха и сестра ми

Богдана Тотева обвинява болницата в престъпна небрежност и иска да бъде извършена проверка на случая

Русе – Богдана Маринова Тотева, журналистка и преводачка от гръцки език, разказва за трагичната смърт на сестра си Цветана Маринова Тотева в УМБАЛ “Медика”. Според Тотева, небрежността и некомпетентността на медицинския персонал в болницата довели до смъртта на Цветана.

На 19 февруари 2023 г., Цветана починала в болницата след операция на бедрената става. Въпреки че Цветана била в състояние да стои на краката си след падане у дома, лекарите в “Медика” бързо решили, че трябва да бъде оперирана. Според Тотева, никой не й обяснил рисковете свързани с операцията.

След операцията, състоянието на Цветана се влошило и тя била прехвърлена в интензивното отделение. Там била диагностицирана с белодробна инфекция, която според специалист в София, била активирана от операцията. Въпреки това, лекарите в “Медика” продължили да ѝ дават евтини лекарства, преди да я върнат в ортопедията.

Тотева обвинява болницата в престъпна небрежност и иска да бъде извършена проверка на случая. Тя също така иска да бъде предоставена цялата медицинска документация за “лечението” и смъртта на сестра си.

Според нея, “Медика” е болница, зад която стои мощна политическа сила и персоналът ѝ под строй гласува за ГЕРБ. Тя се надява, че случаят със сестра ѝ няма да бъде потулен и че истината ще излезе наяве.

“Ако имате кураж, публикувайте моя материал, ако не – здраве да е, той рано или късно ще бъде прочетен и ще получи гласност”, пише Тотева.

От Dunavmost винаги сме давали гласност на проблемите на хората, защото само така проблемите с обществено значение може да бъдат дискутирани. Споделяме писмото на г-жа Тотева без редакторска намеса:

“В „МЕДИКА” УМОРИХА И СЕСТРА МИ!

На 19.02.т.г. в болница „Медика” почина сестра ми Цветана Маринова Тотева. На 07. рано сутринта тя стана от леглото и падна на килима. Вдигнах я, можеше да стои на краката си, но не и да върви. Извиках две съседки, половин час я разтривахме, защото решихме, че се е натъртила. Не изпитваше никаква болка и се успокоихме, че няма нищо счупено. Заведох я с линейка в „Медика” и я приеха в Спешно отделение. Близо час чаках отвън, излезе една дама и много усмихната ми каза, че „всичко е наред”! 20 минути след това дойде д-р Росица Кръстева, тя завежда Неврологията, наша съседка е и ме уведоми, че „за съжаление има счупена шийка на бедрената става”, че спешно трябва да бъде оперирана за поставяне на изкуствена става, инак ще стане много страшно!

Интересно, от „всичко е наред”, само за 20 минути, от „всичко е наред” нещата станаха много страшни. Същото ми повтори и проф. Стефан Станчев, който ми прочете някаква декларация, прочете ми я той и разбира се, подписах на пълно доверие, в състояние на силен стрес, почти неадекватна и през сълзи. Чух само, че операцията трябва да се извърши спешно, но не чух за „предоперационен и „следоперационен риск”! Не чух за никакъв риск! Още на другата сутрин проф. Станчев оперира сестра ми, но на втория ден тя стана неадекватна, на третия я прехвърлиха в Интензивното. Един лекар от Ортопедията, представи се само като „дежурния” ми каза, че е получила белодробна инфекция. Веднага се обадих на мой близък лекар- специалист в София и той беше категоричен, че се касае за пълзяща белодробна емболия, активирана от операцията. Два дни са й давали някакви евтини лекарства и отново я върнаха в Ортопедията. Никой не ми каза как изведнъж общото й състояние се е влошило! Изложението, предоставено ми от управителя д-р Йоцов, потвърждава съмненията ми за ширеща се престъпна небрежност и некомпетентност, но сочи и друг факт: Опит да бъда заблудена с някакъв „заверен препис на хронология”! В преписа се съобщава, че е назначена терапия, но не се казва каква точно, нито по каква причина, нито как е „стабилизирана” пациентката, нито какво е констатирал тогава пулмолог, нито КОЙ е той и как е „овладял” ситуацията, че сестра ми да умре! От изложението на д-р Йоцов излиза само един неоспорим факт: че клизмата се оказвала най – жовотоспасяващото” средство!

На фаталната дата 19.02., неделя, в 10,30 ч. аз отидох да й занеса памперси, впрочем, цели осем дни не й бяха правили клизма, тя непрекъснато ме молеше и плачеше някой да й помогне. Добре, че съседката ни д-р Кръстева отишла да я види, стреснала се от силно подутия й корем и настояла да й направят клизма. Лекар от друго отделение се намесил, дежурни лекари и сестри в Ортопедията въобще не са забелязали, че безпомощен и неподвижен техен пациент се мъчи и страда! Ако това не е инквизиция и садизъм, какво е ?! Нещо повече, сестра ми е била на косъм от друга операция, този път на корема точно поради тази причина. Д-р Кръстева я е спасила от втора операция, но пък е лишила болницата от поредните пари от Здравната каса, защото Касата не плаща за клизми, плаща за операции!

Малко след като се прибрах вкъщи, сестра ми се обади, каза, че кръвното й е много ниско, че се чувства зле, но че в Отделението няма никого! Два часа след това ми позвъни дежурният лекар, не се представи с името си и ми каза, че е прехвърлена в Интензивното, че е добре и контактна! Излъга ме! Лекарят, който я е приел тама е казал, че са му я закарали умираща! Не след дълго ми се обади д-р Граматиков и невъзмутим като китайски мандарин ми каза само една дума: „почина”! Не изказа дори съболезнованията си! Явно, тлъстата заплата е притъпила всякаква лекарска етика у него и не е оставила грам човещина! Или е свикнал да съобщава подобна информация на роднини на пациенти на „Медика”! На другия ден го попитах от какво е починала сестра ми, отговори, че не знае! Не знаеха и дежурният лекар, и старшата сестра, и някаква сестра Анета в Ортопедията, с които говорих лично на 21.02. Заявих им, че ги обвинявам за смъртта на сестра ми, и че ще ги съдя! Не отрониха и дума! Само „дежурният” промърмори, че се „получавали усложнения”! Същият ден съседката ни, д-р Кръстева, позвъни на вратата, каза, че „много съжалява” и че веднъж я спасили, но този път не успели! Пълна лъжа! Преди две години сестра ми лежа три дни в същата болница, кракът й беше подут, лекуваха я, оттокът спадна, но явно тромб е останал в крака й, защото не можеше дълго да стои изправена. Д-р Кръстева направо призна, че причината за смъртта й е белодробна емболия! Заявих и на нея, че ще ги съдя, но тя ми отговори, че „много навътре вземам нещата”! „Хуманен лекар” е изненадан, че „вземам навътре” смъртта на единствения ми близък човек на този свят!

След погребението изпратих писмо до собственика на болница „Медика”, с което поисках да ми бъдат предоставени ежедневните дневници, снимките от скенер и рентген, епикризите и цялата документация за „лечението” и смъртта на сестра ми. В предоперационната епикриза пише, че има придружаващо заболяване тромбофлебит на дълбоките кръвоносни съдове и че рискът от операция е висок! Същото заболяване е отбелязано и в следоперационната епикриза! Изпратих снимките на рентгенолог-специалист и той ми каза, че приличат на снимки на уличен фотограф от 50-те години на миналия век. А от ежедневните журнали е видно, че всички усложнения при сестра ми, а те са били много сериозни и опасни за живота й, са настъпили след операцията!

Поисках да бъде извършена щателна проверка на този потресаващ случай в болница „Медика”! Да бъде изяснено защо така спешно сестра ми е била оперирана, след като е констатиран висок риск и леталният изход от операцията е бил повече от сигурен! Защо в така наречения „консулт” преди операцията отсъства съдов хирург, чието становище би трябвало да е решаващо, но пък е присъствал пластичен хирург, специалист по изправяне на носове?! Защо превантивно не е била лекувана с необходимите медикаменти, за да разбият тромба в крака й, защо не са отложили операцията?! Много просто – трябвало е да приберат поредната вноска от Здравната каса и са бързали! Ако наистина е имала счупена шийка, това съвсем не е застрашавало живота й! Аз можех да я гледам саката и на легло, а не да ходя на гроба й!

Поисках от „Медика” да ми предоставят дискетата от рентгена и скенера от 07.02., но ми отказаха. Поисках и да бъде проверена истина ли е информацията, която получих, че името Цветана Маринова Тотева не е налично в нито една апаратура – рентген, скенер и навсякъде е заличено! Опасявам се, че случаят със сестра ми ще бъде потулен, както не малко други случаи в „Медика”, за които в нашия град се носят легенди, легенди с мирис на алчност, некадърност, престъпна небрежност и смърт!

Една източна поговорка казва: „И след най-дългата зима идва пролет”! Само че зимата в „Медика” продължи прекалено дълго! При това, зима със свиреп сибирски студ, като на Соловки, Воркута, Колима…

Богдана Тотева

20.07.2023 г., Русе“

Дунав мост