Валерия Велева: Ами ако изпуснем и Нургюл Салимова? За последните 20-30 години що таланти и мозъци изтекоха навън…

“Със сигурност не познавам друг български шахматист, който да е развял толкова много българския трибагреник и като облекло и като знаме. От друга страна, ако от друга държава дойде оферта, аз, който считам себе си за патриот, няма да й кажа “Недей да я приемаш”. За такава опасност предупреждава Живко Жеков, треньорът на Нургюл Салимова, която накара цяла България да играе шах, заради блестящото й поведение на световната купа в Баку. 

И въпреки че държавата я заряза там сама, въпреки взрива от обществени реакции за безхаберието на институциите и въпреки радостта, която донесе на страната ни, нито един държавник все още не й се е обадил да я поздрави.

След мое запитване от Президентството уточниха, че след класирането на Нургюл за финала на Световната купа на 17 август, държавният глава Румен Радев е изпратил на нашето момиче поздравителна телеграма и букет. Толкоз! 

А след финала – никой! 

От интервютата на Нургюл  разбираме колко болезнено изживява тя, че е останала втора. Вижте снимките от награждаването на Световната купа в Баку… те говорят всичко.“Много се радвам, че стигнах до финала, но сега съм разстроена заради загубата, защото бях близо до победа. Имах два пъти спечелена позиция и такъв тъжен финал.” Така звучат първите думи на Нургюл Салимова пред “ChessBase India”. Да ти се скъса сърцето…

И точно в такъв миг е много важно за всеки човек, а за спортиста задължително, да почувства освен семейството и приятелите, и държавата зад гърба си.

Нашите т.нар. държавници обаче изобщо нямат такава мисъл, нямат такава нагласа на обществено възприятие. Нито на премиер, нито на министър на спорта или на образованието, нито на външен министър не му идва на акъла да вдигне телефона и да каже на това дете: “Момиче, ти си герой! Направи една нация да бъде щастлива с твоя успех! Гордеем се с теб!”

Не! Бездушни!  Самодоволни. Самодостатъчни. Самозабравали се…

Цинични чиновници ни обясняват драмите на петте федерации по шах, които се карат за пари, за да разберем, че както всичко друго и този спорт е подценен от държавата. Но най-отблъскващото е липсата на човещината на държавата към един спортист-феномен, при това на такава крехка възраст.

Нургюл Салимова се завръща в България от Баку с полет през Истанбул, където ще остане ден-два при семейството на приятеля й, който бе до нея по време на състезанието. А от думите на треньора ѝ Живко Жеков става ясно, че от Истанбул тя ще се прибере с автобус в сряда вечерта или рано сутринта в четвъртък. С автобус!!! Спортист, който пише история…

Сега си представете, ако Нургюл Салимова се състезаваше под флага на Турция, Ердоган не автобус, самолет щеше да й изпрати да я прибере, щеше да я посрещне лично, връчвайки й ключовете на апартамент с изглед към Босфора и на лимузина най-малко. И най-важното – щеше вече да й е подсигурил най-добрите треньори, психолози и екипи за подготовка.

Така се прави по цял свят – истинските държавници уважат талантите си, защото те носят славата на държавите, които управляват.

И не ми обяснявайте как не може да се изпрати държавен самолет за един спортист, който е накарал света да говори за него и неговата родина. В чужбина интересът към Нургюл расте лавинообразно, у нас я зарязват да се прибира с автобуст. Ако е за приятно прекарване, например в Солун, на някой самозабравил се управленец, може да се вдигне цял правителствен самолет, нали?

Взривът от положителни емоции към Нургюл идва да ни покаже само едно – българинът има крещяща нужда от своите истински герои, от положителния пример, от доброто и красивото в живота, а не от омразата и негативизма, с които ни заливат политиците. И героите са не в политиката, те са в спорта, в изкуството – затова се прехласваме по златните момичета, по Гришо, Топалов и Нургюл.

Преди години България изпусна Наим Сюлейманоглу. Разбира се, тогава и времето, и ситуацията бяха други. Но примерът е христоматиен. Ако някъде й предложат по-добри условия да се развива, ако я носят на ръце, за да блести талантът й, какъв избор би направила Нургюл? Скоро научих, че в Турция открили на нашия Наим осмия паметник! Ей така, от град на град, турците тачат родения в Птичар двукратен шампион на България. Дали, защото си нямат герои? 

Да не стане така, че след време нашата “сияйна роза” да огрее чужд небосклон заради собственото ни бездушие, глупост и ограниченост.

Защото за последните 20-30 години що таланти и мозъци изтекоха навън…

И какво остана вътре да ни управлява?!!

П.П. След написването на тази статия прочетох във Фейсбук този пост на Валентин Кръстев, който се представя като спонсор на българската шахматистка Нургюл Салимова:

“Много лошо. Възможно е Нургюл Салимова да премине към Азерската федерация. Можем ли да я упрекнем? Не. При жалкото финансиране, което Живко Жеков едва успяваше да набави в продължение на 15 години, включително от мен, но през последните 6 години основно от моя приятел д-р Милен Врабевски. Щедри пари от Милен, щедри пари от Васил Антонов. И нищо от българската държава. Искам това да го знаят всички. Държавата е абдикирала от спорта, при това от шаха, в който през 2006 година България има едновременно 6 световни шампиона. Постижение, което не е постигнато от никоя друга държава”. 

Епицентър