Мислеха, че единствено ще печелят и ще лапат безкрай… Резово, Синеморец, Ахтопол, Варвара, Костѝ, Царево, Лозенец…

Резово, Синеморец, Ахтопол, Варвара, Костѝ, Царево, Лозенец…

Можем единствено да съчувстваме. Да пишем колко неочаквано и жестоко природните стихии са се отнесли с нас. 

Да вдигаме рамене и да казваме:

“Такова бедствие никой не е предполагал, че може да дойде”

Не са чакали. Мислеха, че единствено ще печелят и ще лапат безкрай. 

Когато десетилетия изсичаха Странджа;

Когато не почистваха или имитираха грижа за речните корита, за да усвоят огромната част от отпуснатите пари;

Когато засипваха “сухи” дерета и ги превръщаха в “УПИ”, а след това безогледно презастрояваха;

Когато имитираха строежи на мостове и изграждане на отводнителни съоръжения;

Когато се правеха, че реновират канализацията;

Когато превръщаха всяко възможно ъгълче в парцел за строеж;

Когато алчно приканваха хора да дойдат, за да ядат и серат по родните им места…

Тогава кражбите и безотговорността не им пречеха. Гласуваха си за ГерП, после и за пепета, дебета, депесета… Бяха арогантни и забравили Бог. Искаха още, и още, и още, и още…

Не забелязваха тировете, които отнасят горите им;

Не им пречеше, че крадци и мошенници управляват – стига да има къшей за тях;

Не мислеха, че това безхаберие един ден ще руши и ще убива. 

Този ден дойде. 

Такъв ден ще настъпи за всеки от нас, където и да сме из страната. Защото чумата ГерП, пепета, дебета и депесета развращава. А идва време, в което тази чума – отприщила плъховете си – ѝ ще убива.

Ще ни трепе, но ние, в голямата своя част, това заслужаваме. Инак няма да дойдем на себе си. Такива времена са, че колкото е по-зле – за по-добре е. 

Няма оправяне инак. Не може да си плюскал три десетилетия, а да не платиш сметката. Няма как.

Христо Христов