Вътрешен доклад на ЕС: Ако Украйна бъде приета за член, страни като България ще внасят в общия бюджет повече, отколкото получават

Разширяване на Европейския съюз с 9 държави (Украйна, шестте от Западните Балкани, Молдова и Грузия) означава те да получат общо 256.8 млрд. евро субсидии и помощи за седем години, колкото е финансовата рамка на ЕС. От тях 186 млрд. биха отишли само за Украйна, а 96.5 млрд. евро ще са за украинците само по линия на общата земеделска политика.

Изчисленията са направени това лято на базата на сега действащите правила за финансовата рамка. Те почти сигурно ще се променят преди приемането на многомилиона държава като Украйна с внушителен аграрен сектор.

Данните са от доклад за вътрешно ползване в евроинституциите, описващ с конкретни суми ефекта от сегашните бюджетни правила и цитиран от “Файненшъл таймс”. Той не е разработен съвместно с Европейската комисия и тя не е застанала зад него. В текста не се взимат предвид и последиците от евентуално членство на Турция.

Той е дело на генералния секретариат на Съвета на ЕС чрез елементарна екстраполация на действащия модел и изтичането на информация за него идва в момент, когато европейските столици обсъждат дали да започнат преговори с Киев за членство в ЕС до края на тази година.

Едно от заключенията е, че земеделските субсидии при 36 държави членки ще намалеят с 20% и някои страни получателки, каквато е България, ще станат за пръв път нетни вносители в бюджета на ЕС.

Друго изчисление от приложения модел показва, че общият бюджет на ЕС би се увеличил с 21% до 1.47 трбн. евро, което се равнява на около 1.4% от БВП на всичките 36 държави.

Гражданите на ЕС ще се увеличат с 66 милиона души (до 517 млн.) и това ще се отрази положително на недостига на работна ръка.

“Всички страни членки ще трябва да плащат по-големи вноски и да получават по-малко от бюджета на ЕС”, се казва в документа, допускащ, че вероятно ще са необходими “преходни периоди и предпазни мерки”. “Разширяването ще има значителни последици за бюджета на ЕС и на тях ще трябва да се отговори, за да бъде новото разширяване, ако не подкрепено, то поне приемливо за нашите граждани”, пишат авторите.

Значително увеличение би трябвало да последва за по-богатите страни като Германия, Франция и Нидерландия.

Няма да получават средства от кохезионните фондове страни като Чехия, Естония, Литва, Словения, Кипър и Малта, изчисляват авторите.

Разширяване в такива мащаби изглежда ще отнеме най-малкото десетилетие и ще принуди ЕС да направи големи реформи на начина, по който се сглобява и разпределя многогодишната финансова рамка, защото мащабът е толкова голям, че ще промени финансовия баланс в съюза. Франция, например, ще стане втората след Украйна (разполагащата с 411 млн. декара земеделски площи) страна получател на земеделски субсидии. Останалите евентуални нови членове на ЕС ще “струват” общо почти 30 млрд. евро плащания на Общата земеделска политика.

Източник: Дневник