Къде има 2 хил. лева средна заплата и какви са реалните? Ето я истината за заплатите град по град

Сериозна разлика в средната и реалната заплата, която взимат работещите

С колко реално се увеличават заплатите у нас и може ли индикаторът средна брутна заплата за страната да е показателен за това какво се случва с доходите на работещите българи? НСИ отчете сериозен ръст на средната брутна работна заплата в края на септември, като за страната тя вече надхвърля 2070 лева.

Очаквано ръстът отново се дължи на по-високите възнаграждения в София и още няколко големи града. В столицата например средната брутна заплата се е повишила с 200 лева от началото на тази година. През януари тя е била 2570 лева, а в края на септември вече е 2772 лева, показват данните на статистиката.

Това обаче не означава, че работещите в София взимат толкова, защото след като приспаднем данъците и осигуровките, се оказва, че нетната средна заплата е около 2150 лева. Именно столицата е единственият град, в който средната заплата надхвърля 2000 лева. Причините за това са няколко – тук са централите на повечето големи компании, където и заплатите са по-високи. В София се намират и всички държавни институции, където хората се осигуряват на реалните си заплати, което също се отразява на статистическите данни, предаде Дарик.

Най-близо до заплатите в столицата са тези във Варна, където средната брутна е 1980 лева или около 1540 лева нето, и за година расте с над 270 лева.

Във Враца работещите вече взимат 1843 лева, но високите заплати идват от АЕЦ „Козлодуй“, която се намира на територията на областта и така повишава средните възнаграждения там. Заради по-високите заплати в ТЕЦ-овете, които се намират в Старозагорска област, и там статистиката отчита високо средно възнаграждение от 1945 лева, а за година то се е повишило с 260 лева. С над 220 лева расте и средната заплата в София област от началото на тази година. През януари тя е била 1719 лева, а в края на септември – 1943 лева, пише Дарик Радио.

Сред областите, в които работещите са добре платени, е и Пловдив с 1800 лева, но там ръстът за девет месеца е с точно 200 лева.

По-ниски доходи в по-малките градове

Не така обаче стоят нещата в повечето области на страната. В 9 от тях средната заплата е от 1530 до 1583 лева, или чисто работещите там взимат средно под 1200 лева на месец. В други три – Габрово, Разград и Русе средната брутна заплата е около 1630 лева.

Изненадващо Кърджали вече не е сред областите с най-ниски възнаграждения, средната там в края на януари беше 1383 лева, но сега стига 1623 лева. Прави впечатление, че градовете, в които работещите взимат най-малко, и ръстът на заплатите е най-малък. Така например в Благоевград, който вече е на опашката по доходи в страната, средната заплата се е повишила с по-малко от 100 лева – от 1239 лева в края на март на 1337 лева в края на септември. След като се приспаднат осигуровките на работещите обаче, нетната заплата в Благоевград е малко над 1030 лева. В Смолян пък работещите взимат едва 1385 лева в края на третото тримесечие, като ръстът спрямо първото е с едва 110 лева. Във Видин повишението е със 130 лева – от 1238 до 1369 лева, а в Силистра и Хасково – със 140-150 лева. Минимално са нараснали и трудовите възнаграждения в Перник – от 1424 лева на 1553 лева средно.

На практика данните на НСИ показват, че за по-голямата част от градовете у нас средна заплата от 2 072 лева, колкото е отчетената за страната, остава мираж.

Данните сочат още, че значителна част от работещите в областите с ниски възнаграждения всъщност взимат минималната заплата, която сега е 780 лева. От 1 януари се очаква тя да стане 933 лева заради новата формула, по която вече ще се пресмята минималната работна заплата за страната. Така близо половината българи вече ще получават именно нея и ще се стопи разликата между възнагражденията в една фирма, а от там и мотивацията на работещите.

Но и 933 лева минимална заплата не означава, че тези, които я получават, ще взимат толкова на месец. Ако приспаднем осигуровките, то чистата заплата, която остава, е 724 лева. В момента нетната заплата на наетите на минимално възнаграждение е малко над 605 лева, разбира се, ако нямаме болнични и без клас прослужено време. Това се получава, тъй като у нас няма въведен необлагаем минимум и дори върху минималната заплата се плащат данъци и осигуровки.

Вдигат минималния и максималния осигурителен доход

Освен минималната заплата от следващата година се предлага да се увеличи и максималният осигурителен доход. Тоест хората, които взимат най-големи заплати, ще плащат повече данъци. За тази година максималният осигурителен доход е 3 400 лв., а Министерство на финансите предлага в бюджета за 2024 г. той да стане 3 750 лв. И ръстът му не спира до тук, през 2025 г. и 2026 г. е предвидено размерът му да се увеличи съответно до 4 130 лв. и до 4 430 лв.

Друга важна промяна предвижда увеличаване и на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2024 г. от 780 лв. на 933 лв., като от 1 януари на 2025 и на 2026 г. той ще се приравнява на нивото на минималната работна заплата, определена съгласно Кодекса на труда. Същото ще важи и за минималния осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите и така и внасяните от тях осигуровки ще се повишават.

Все пак предстои всички тези промени тепърва да бъдат одобрени от Народното събрание, а междувременно депутатите могат да внесат и други промени по бюджета за следващата година.