Диего Армандо Марадона е жив и здрав и пече пици до Неапол

38-годишният италианец прегръща идола си в телевизионно предаване

Всеки път, когато Диего Армандо Марадона Молика отиде в банката, на лекар, в полицията или на което и да е обществено гише, и покаже личната си карта, трябва да разказва минимум по 15 минути историята на името си пред изумения служител и опашката от чакащи. 38-годишният италианец, който живее в Боскореале, 25-хилядна община до Неапол, още от малък е свикнал да обяснява и да отговаря на всякакви въпроси около името и фамилията си. Въпреки че той е пицар и в миналото работел все неща, заради които нямал време да ходи на стадиона, футболът е нещото, което го съпътства навсякъде.

Духът на аржентинския гений на топката още броди из Неапол и десетки години след неговия период в местния „Наполи”.

И днес обаче „децата” на Марадона продължават да напомнят на всички за златния му период в града под Везувий. Както разказва репортаж на в.”Република”, в седемте години между 1984 и 1991-ва, когато латиноамериканецът носеше небесносинята фланелка на клуба, общо 515 момчета в града са кръстени Диего, 12 – Диего Армандо, а едно – с личното име Диего Армандо Марадона. Така един общински служител от местното градче Боскореале решава да отдаде тотално чест на идола си. Когато отива в общината, за да запише новородения си син, колегите му го питат дали е сигурен в избора си. Той отговаря убедено, че не само е сигурен, а и че не иска запетайки между Диего, Армандо и Марадона, което значи, че те са едно цяло име. Така нещата трябвало да се направят перфектно.

Диего Армандо Марадона Молика се ражда в намиращaта се в Неаполския залив 40-хилядна община Торе Анунциата на 24 юли 1985 г. Веднага щом кръщава сина си по този начин, бащата,страстен футболен запалянко, отива под прозорците на истинския Марадона, за да иска от него да стане кръстник на детето му. През неаполитанския си период футболистът живее в къща в прелестната крайбрежна зона на Неапол Позилипо.

Мечтата на щастливия баща не се сбъдва. Двамата Марадоновци обаче ще срещнат много години по-късно, когато предаване на италиански телевизионен канал решава да ги събере в студиото си. Така неаполитанецът и аржентинецът се запознават за пръв път на живо за радост на публиката.

Още от малък италианецът е свикнал приятелите му да го наричат Диего, макар че не са малко и тези, които се обръщат към него дори с цялото му име. Много от съседите, които познават прекрасно историята му, пък го наричат Марадона. Не липсват обаче и куриози –като например с карабинерите и полицаите, които го спират за проверки. „Какво мога да направя на човек, който се нарича Диего Армандо Марадона!” е коментарът на властите в тези случаи. Митът за аржентинския футболист отваря врати на всички нива и днес, десетилетия след спечеленото два пъти скудето от „Наполи”.

Фамилното име на неаполитанеца пък е Молика, в превод – троха, което „обяснява” и занаята му, свързан с правене на пици. Днес 38-годишният мъж има пицария „Ил Вулкано” в Боскореале. Като малък се пробва да рита топка, но започва да работи рано, още като много млад, така че футболът не влиза в живота му. Занимава се все с неща, които го държат далече от стадиона.

Въпреки „тежестта” на името си, неаполитанецът не се притеснява от отговорността, легнала на плещите му, даже напротив – доволен е. Името му носи щастие, заради него той среща и се запознава с много хора. Единствените проблеми възниквали, когато например на чекове не било изписвано цялото му име, а например само Диего Марадона Молика, поради което в банката не искали да му ги осребрят.

Италианецът е посветил на футболния си идол и голяма татуировка на дясната си ръка, с която вкарва пиците в пещта. Огромен надпис под лика на Марадона цитира думите му: „Имам две мечти. Първата е да играя на Световната купа, втората е да я спечеля”.

24chasa.bg