Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква, за великия празник на Рождеството на нашия Спасител е казано и може да се каже много. Над дивното тайнство на Боговъплъщението са разсъждавали най-големите отци и учители на Църквата, а и едва ли на света има християнин, който да не се е замислял в себе си над онова, което празнуваме в деня на Рождество Христово. Ако обаче се опитаме да предадем най-дълбокия смисъл, съдържанието на този празник с най-малко думи, то те ще са, че това е тържеството на Божията любов. На онази себежертвена и непостижима за човешкия ум любов, с която “Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него… да има живот вечен” (Йоан. 3:16).
Това се казва в патриаршеското и синодално Рождественско послание,
публикувано от Българската православна църква – Българската патриаршия
(БПЦ-БП).
“Тази любов Бог ни показа и ни призова към нея,
когато в смирения Витлеем Той се роди като човек, за да живее с нас и да
ни освободи от игото на греха, смъртта и тлението, да върне нашето
изгубено богосиновство, като ни направи участници в Неговата победа,
която беше властна победа и тържество на живота. Тази неизмерима
божествена любов и съпреживяваме в деня на Рождество Христово, когато
духовно се присъединяваме към ликуването на ангелското войнство, на
витлеемските пастири и на цялото творение, и заедно със светите
небожители възпяваме чудото на богочовечеството:
Слава във висините Богу, и на земята мир,
между човеците благоволение! (Лука. 2:14)
Тази
любов на Бога към човешкия род, която се е изявила във Въплъщението, за
да достигне своята кулминация в страданията и кръстната Му смърт, е и
остава първото и най-главно съдържание на Божия завет към нас и на
нашата православна вяра, и затова всеки опит тя да бъде подменена с нещо
друго, представлява изопачаване на християнството в самата му основа. В
любовта, като в средоточие, се съдържа всичко, което ни е завещано от
Христа Спасителя, Който недвусмислено назовава двуединната Божия
заповед, върху която “се крепи целият закон и пророците” и която заповед
гласи: “Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката
си душа, и с всичкия си разум…: възлюби ближния си като себе си”
(Мат. 22:37-40), се казва в посланието на Негово Светейшество българския
патриарх и Софийски митрополит Неофит и на митрополитите от Светия
синод на БПЦ-БП.
Те подчертават, че единородният Син Божи –
Господ наш Иисус Христос – се роди и стана човек само благодарение на
любовта. Невидимо за нашите телесни очи, но видимо за духовното ни
зрение, Той се ражда и в сърцата на онези, които са Негови, които вярват
в Него и живеят съгласно с тази вяра. А живеят съгласно с вярата само
имащите Неговата любов, и за нас това е единственият истински важен
закон и правило, от което няма изключения. “Който каже: “любя Бога”, а
мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял,
как може да люби Бога, Когото не е видял? (1 Йоан. 4:20).
За
същото свидетелства и Апостолът на народите, който завършва своя дивен
Химн на любовта с категоричното настояване, че “сега остават тия три:
вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта“ (1 Кор. 13:13).
“Любовта
е силата, която проводи Бога от Небесата на земята. Тя е, която
единствена може и да въздигне човека от земята към Небесата. Да го
освободи от жестокия закон на греха и смъртта, да го избави от “долината
на смъртната сянка” (Пс. 22:4) и да го направи небесен жител, достигнал
висшето предназначение, с което е бил сътворен: по образа на Бога, за
да може Нему и да се уподоби. Да му помогне да изостави земното и
преходното, заради онова, що е небесно и вечно, и да заживее завинаги в
онзи свой “дом на небесата”, в онова свое “жилище неръкотворно, вечно”,
което “имаме от Бога” (2 Кор. 5:1).
Нека се поучим от Раждащия
се днес заради нас и нашето спасение Богомладенец, да не скъпим любовта
си към Него и към онези, с които Той ни среща постоянно в нашия живот, и
в чиито лица ни съветва да се научим да виждаме Самия Него (срв. Мат.
25:31-40). Няма християнство без любов и няма любов към Бога, която да
не върви ръка за ръка с любовта ни към човека до нас, към конкретния
нуждаещ се от нас човек, който е образ на Христа и възможност за всекиго
да подражава на Христа в Неговата божествена любов към всички нас:
праведни и неправедни, заслужили или незаслужили Неговата любов.
Това
ни казва Сам Господ Иисус Христос, така е звучал винаги и автентичният
глас на Църквата, към това сме и призвани: да въплъщаваме в живота си
божествената любов, да свидетелстваме със слово и дело за “любовта
Божия”, която “се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий” (Рим.
5:5), и никога да не забравяме наставлението на апостола, който ясно
казва: “Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно
знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да
преместям, щом любов нямам, нищо не съм” (1 Кор. 13:2).
Нека
молим Раждащия се днес Богомладенец за дара на любовта, с която Той пръв
ни възлюби. За мир и благоволение между човеците по целия наш свят,
разтърсван днес от нови конфликти и братоубийствени войни, които всеки
ден отнемат или променят до неузнаваемост живота на стотици и хиляди
невинни жертви – жертви на отсъствието на тази именно любов, на която ни
научи Сам Господ и която Той иска да вижда в сърцето и в душата на
всеки човек.
Всесърдечно поздравяваме и приветстваме с празника
на Рождението на Спасителя всички чеда на светата ни Църква, в
пределите на Родината и далеч от нея, като на всички благопожелаваме
мир, радост и всяко добро от Господа! Божият мир, Неговата всеопрощаваща
любов и Неговата велика милост да бъдат с всички нас! Честито Рождество
Христово”, се отправя благослов в патриаршеското и синодално послание.
По
решение на Светия синод от заседанието му на 22 ноември тази година
това послание трябва да бъде прочетено в храмовете и манастирите в
диоцеза на БПЦ-БП на 25 декември – Рождество Христово, съобщават от
Българската патриаршия