Латинизирането на българските бащини имена е тенденция, която
се налага през последните години. Това каза езиковедът доц. Владислав
Миланов пред “Фокус”.
Установените български традиции в бащините и фамилни имена са за
използване на окончанията -ов/-ова, или -ав/-ава, -ев/-ева, -ски/-ска,
-ин/ина. Тази традиция обаче напоследък започва да се нарушава.
Едно от възможните обяснения според езиковеда е свободата в избора на имената.
“Тази свобода като че ли премина и в начина, по който се записва
бащиното име на детето. Това решение на родителите се наложи през
последните години и като подражателство, и като една според мен
криворазбрана модна тенденция.
Те смятат, че така се поставя акцент върху името на родителя, но не
си дават сметка, че все пак ние имаме традиция в именуването и че това
може да създаде проблем в различни институции, в различни казуси“,
коментира доц. Владислав Миланов.
Твърде голямата свобода и невинаги осмислената отговорност на родителите
според него са причината все повече млади хора да решават да променят
своето име по съдебен път.
“Би трябвало да има унифициран стандарт. У нас няма орган, който да
препоръчва как да бъдат формулирани такива имена, но категорично се
обявявам против законодателни решения за българския език. Езикът не може
да бъде затворен в рамките на закон.
Едно общество, което не уважава художествената литература, което не
чете, което пренебрегва училищното образование и часовете по български
език и литература, няма как през законодателна инициатива да изпитва
отношение на уважение към собствения си език“, смята доц. Миланов.
В същото време се запазва тенденцията да се именуват децата на близки и
роднини, както и тенденцията децата да се кръщават с благопожелателни
имена, допълни езиковедът.