Появиха се първите роби на изкуствения интелект – те го хранят с информация

Милиони от бедни държави работят непрекъснато, за да захранват чатботовете с данни срещу мизерно заплащане

Всеки ден развитието на технологиите ражда нови професии. Като общото между тях е, че са все по-стресиращи и все по-зле платени. Допреди месеци париите на информационното общество бяха хората, които проверяват съдържанието на социалните медии за насилие. На стотици от тях вече им се наложи да потърсят лекарска помощ заради хилядите часове с убийства и изнасилвания, които гледат, за да свалят от мрежите.

Изкуственият интелект обаче се превръща в първата технология, която създава каста от професионални роби. Въпреки опасенията, че хората неетично могат да ползват изкуствения интелект за безплатен труд, всъщност се оказва, че бумът в тези технологии доведе до появата на термини като “дигитално робство” и “дигитален колониализъм”.

Робите на изкуствения интелект обикновено са инженери или други високообразовани хора, които са имали нещастието да се родят в някоя от бедните части на света – Африка, Индия, Латинска Америка. И чието единствено поприще е срещу минимално заплащане да захранват с информация изкуствения интелект. За да може стотиците вече приложения да бъдат полезни за тези, които са имали късмета да се родят в богатата част на света.

Черноработниците зад изкуствения интелект са новите роби, категорична е германската телевия ARD, която наскоро публикува свое разследване за тази нова професия. Тези хора работят обикновено без договори, без осигуряване и срещу минимално заплащане в размер на 100-300 долара на месец при работен ден, който често пъти надминава 12 часа.

Германската обществена телевизия разказа историята на колумбийката Оскарина Фуентес. 33-годишната жена живее в близост до град Меделин и почти не излиза от миниатюрната стаичка, която обитава.

Работният ѝ ден продължава повече от 14 часа на денонощие

Като почти без прекъсвъне тя захранва с информация приложения за изкуствен интелект. Няма работодател в традиционния смисъл на думата. Поръчките си получава през платформи, които технологичните гиганти използват, за да събират данни за своите приложения за изкуствен интелект.

В деня, в който приема германските журналисти, Оскарина твърди, че има добра сполука. Защото има много поръчки. На екрана на компютъра ѝ постоянно изскачат нови и нови въпроси, иска се все повече информация за обучаване на изкуствен интелект. Като за всяка задача има различен начин за изпълнението ѝ. В единия случай младата жена трябва сама да набави данните и да ги въведе. В друг на екрана ѝ изскачат два прозореца, които се твърди, че дават отговор на въпрос. Тя трябва да избере кой от двата варианта на отговор е по-разбираем, по-информативен и в общи линии ще е по-полезен за потребителите на съответния чатбот.

Или пък учи приложението дали определени изображения са подходящи за деца, или

дали съдържанието им не е свързано с насилие или секс

С всеки клик на младата колумбийка и стотиците, а вероятни и хиляди като нея зад екраните, изкуственият интелект учи нещо ново – например какво е расистко или обидно. Заплащането е в долари за всяка отделна задача.

“Някои задачи са сложни. Понякога едно и също нещо трябва да се прави многократно. За някои прости задачи се получават само по един или два цента”, разказва Оскарина Фуентес пред журналистите от ARD.

33-годишната жена печели по около 300 долара на месец –

малко над минималната работна заплата в страната. Естествено, няма трудов договор, сама плаща здравните си осигуровки. А ако в определен ден не получи задачи, не взима и пари. Не крие, че има и дни, в които изкарва часове пред екрана, без да има нито една задача. Не смее обаче да се откъсне от компютъра, за да не изтърве задача, от която би могла да изкара няколко цента или дори цял долар.

Битието на Оскарина рязко се различава от бляскавия свят на Силициевата долина, където се раждат много от идеите за приложенията на изкуствения интелект: автономни коли, чатботове и дронове за доставки.

Без труда на хора като младата колумбийка и милионите други черноработници обаче изкуственият интелект би останал безполезен. Защото те изследват, коментират и оценяват въведените в програмите данни, учат машините да възприемат контекста, разказва експертката по високите технологии Милагрос Мичели.

Естествено технологичните гиганти искат да спестят разходи. И търсят тези модерни роби на изкуствения интелект в държави като Кения, Индия, Венесуела и Колумбия.

“Компаниите правят това съзнателно, а и

целенасочено подбират за работа самотни майки или хора с увреждания”,

категорчина е Мичели. Като концерните често пъти представят подхода си откъм положителната гледна точка – дават работа и възможности на хора, които нямат много шансове за реализация.

Но всъщност компаниите експлоатират нископлатените си работници, буквално ги заробват. “На много от тях им се плаща за задача, а не за час и те не знаят колко струва времето им и дали ще спечелят достатъчно, за да оцелеят”, отбелязва Мичели.

Точно на този шаблон отговаря и младата колумбийка Оскарина Фуентес. Тя е учила за инженер, но не е могла да си намери работа. Има здравословни проблеми, които я принуждават да работи вкъщи. Дели малкия апартамент с баба си, майка си и двамата си чичовци. “Мечтая да живея сама, но не мога да си го позволя”, казва Оскарина.

Вероятно ситуацията няма да се промени, тъй като разпръснатите по света работници на големите компании няма как да се организират. А ако един от тях откаже дадена задача, ще я поеме друг, независимо къде се намира. Ричард Матенге, който е бил служител в Кения на компанията Sama, участвала в разработките на ChatGPT, нарича това “дигитален колониализъм”.

Според Милагрос Мичели технологичните концерни са длъжни да подобрят условията за работа на своите служители, като им осигурят по-високо заплащане, договори и повече признание. “Тяхната работа е много отговорна”, посочва тя. “Става дума и за социална отговорност”, категорична е Мичели.

24 часа