Руската гимназия в Бургас скърби за смъртта на Рада Гешева: Светъл път към света на ангелите!

Учителският колектив на бургаската ПГЧЕ „Васил Левски”, позната като „Руската гимназия”, изказа съболезнования на семейството на убитата зверски от собствения си син преподавателка по български език и литература Рада Гешева.

От ръководството на училището разпространиха до медиите кратък текст, с който искат да изпратят в последния ѝ път скъпата си колежка. Ето какво написаха те:

ПГЧЕ „Васил Левски“ в Бургас се раздели при трагични обстоятелства с един от най-добрите си учители – Радка Гешева. Човек е смъртен и това всички го знаем, въпреки че е непоносим всеки сблъсък със смъртта. Проблемът, както казва Булгаков в „Майстора и Маргарита“, е че понякога е внезапно смъртен. Никой не знае колко дълго ще се навива нишката на живота му и кога ще се скъса. Това е тайна. За учителя Радка Гешева нямаше тайни в литературата и в общуването с децата. Нейният професионален път е изцяло свързан с историята на гимназията.

Трудно е да се опише  с една дума или изречение. Тя беше „будител, магнит, магия, незабравима, изключителна, тя бе доброто, тя бе любов и още много…“

Скърбим дълбоко за загубата! И ще се опитваме да се справим със скръбта си така, че да запазим високото ниво, завещано ни от Човека Радка Гешева – длъжни сме да го направим.

Светъл път към света на ангелите!

Бивши ученици на убитата учителка Рада Гешева също скърбят за загубата ѝ. Веднага след като стана ясно, че тя е жената, убита от сина си в Бургас, възпитаниците ѝ започнаха да разпространяват новината, да пускат снимки с нея и да разказват топлите си спомени с нея.

“В такъв момент моите думи са кът… а тя знаеше, че винаги намирам начин да изразя мислите и чувствата си на хартия. Нейната душа познаваше моята много добре. И искам много неща да кажа. Уви днес не мога. Днес ще замлъкна и ще си спомням за нея както винаги – с най-голямата усмивка на сърчицето си. Ще се срещнем отново “с водка и сельодка. А и един сок.” както обичаше да казва тя и каквато беше тази наша последна среща – любимата на всички ни и много поколения – Рада Гешева. Почивай в мир! Завинаги и с много любов, Твоя Минка!”, пише една от ученичките ѝ.

“Рада. Името Ви казва всичко! Аплодисменти за труда Ви! Аплодисменти за Човечността Ви! Благодаря за вярата в мен! Няма да Ви разочаровам! Обещавам!!! Остава да се моля само за справедливост! Ще бъде! Пиша и плача! Душата ме боли!”, пише пък Диляна Мизова.

За нея пишат и колегите ѝ. В профила си във фейсбук старшата учителка по руски език Таня Самоковлиева я описва като човек, разчупващ стандарти и клишета в методиката, добър и бърз да прощава пакостите, особено на младите, готов да поеме по стръмното в трудни изкачвания. “Вдъхновител по натура!” и “Жива, трудно удържима, никога не равнодушна, магнетична и заразяваща”, разказва още тя за Гешева.

Старши учителката по български език и литература е била намушкана 40 пъти с нож от сина ѝ – 24-годишния Георги. Тя е била на 64 години и е работила в руската гимназия “Васил Левски” в Бургас. Към 03,55 часа тази сутрин е бил подаден сигнал за инцидент от дома им на ул. “Шейново”. Пред “24 часа” запознати разкриха, че задържаният Георги имал психически проблеми, вследствие на употреба на наркотици. Майка му го отгледала сама, а в момента Георги бил студент.

Ето и стихотворението, което ѝ е посветила друга нейна ученичка – Силвия Андреева:

ПОСЛЕДНИЯ КЛАС

Стихотворение, посветено на Радка Гешева – класен ръководител на 12 “Г” клас

Колелата на времето дните превалят

отмерва махалото час подир час.

За полет приготвя се трескаво ятото…

Жътвари събират последния клас…

Сякаш вчера ли бяхме зрънца непокълнали,

тихи птици събрали свободни криле?

Днес в гръдта ни напират мечти недокоснати

и надежди към светлото, синьо небе!

Поглед вперили в утре, напред към просторите,

днес последно ще бъдем в познато гнездо.

След зората преляла в бургаските улици,

ще ни липсва любимото топло крило.

По перо ще откъснем за спомен след лятото,

и ще помним любимото ваше лице…

Ще жълтеят щастливите снимки във времето,

ще се пуснат копнеещи дружни ръце.

Колелата на времето дните превалят,

отмерва махалото час подир час…

И от обич Ви молим с нас споделете

последния полет с дванадесети “Г” клас!”

Флагман, 24 часа