Д-р Николай Михайлов за управлението на сглобката и това, което ни очаква: Надежда всяка оставете…

Да затвориш собственоръчно своя политически опонент в ареста и след това да го извадиш оттам, за да го прегърнеш като партньор, показва политическата еластичност. Компромисите там със средствата на лицемерието са практически безгранични. Особено ако личния интерес е налице, а той в случая е, защото властта е нещо, което представлява свърхценност в политическия занаят.

Това коментира пред бТВ психиатърът д-р Николай Михайлов. 

Евроатлантическата ценност успя да спаси хора, които са засегнати от закона Магнитски, които имат тежки проблеми с българското правосъдие и които са обичайни заподозрени в това, което се нарича враг №1 в българския контекст, а именно – корупцията по високите етажи на властта, коментира той.

От друга страна оказа се, че е възможно с реторически средства да се онезивиниш. Това е тип човек, който не е системно развълнуван от висок тип каузи. Такива хора са в позицията на паника за самозащита и от външно преследване, коментира той.

ПП-ДБ имат един много висок залог, който се нарича върховенство на закона, което е като фундаментална ценност на демократичния ред. Залогът им е много голям, защото те не могат да осъществят сами тази реформа. Може да се изтълкува реформата като един  опит тя да бъдде приватизирана за собствена употреба. Това не е правосъдие, което ще бъде строго отговорно към юридическата норма.

Но тези от противоположния лагер са включени в така наречената реформа, защото собствената им самозащита, бягството им от Магнитски, от преследването е неизбежно и непостижимо без участието им в реформирането. Това е парадокса мафията да бъде преследвана с нейно участие. Това е много голям оксиморон, коментира той.

Същинското политическо събитие е драмата на една беззащитна жена – съдия Цариградска. Защото тя събира в своята драма този проблем, който за политиците ске оказа основен, поне според декларациите им. Но тя продължава да бъде беззащитна, защото се движи с охрана, но охраната не е пълноценна, за да върши това, за коет ое призвана, коментира психиатърът. 

Нека ми бъде позволено да си мисля, че ако този казус около Нотариуса, Пепи Еврото и г-жа Цариградска като основен потърпевш не се реши по един убедитилен, честен и спарведлив начин, а това означава вече отпадане на надеждата. А това звучи утопично. Защото в България няма такава инстанция, достатъчно мощна от политическия спектър, коят оможе да се справи енергично и то по закон с тези, които саботират правовия ред в държавата, за да осигурят елементарна сигурност. Това е истински скандал, коментира той.

Ако това не бъде решено сега, ще останем в полето на една проточена риторика, в която безконечната игра на криеница от страна на тези, които са уязвими и на едно нелепо визионерство, което разказва една перспектива за България , която звучи нелепо от гледна точка на нейната фатализираност. България наистива е връчила своя суверенитет на евроатлантическито ни членство, което се намира в криза, коментира той.