НСИ: Връщаме се 100 години назад по население

Населението на страната ни ще се върне на нивото от преди 100 години, показва прогноза на Националния статистически институт. Така нарастването ни като народ през годините, когато доближихме 9 млн. души, ще бъде заличено. В началото на 1924 г. населението на България е било 4,986 млн. души показват архивите на НСИ. За началото на настоящата 2024 г. от националната статистика още не са публикували официални данни за броя на населението. Но на база на последните налични данни може да се каже, че в момента населението на България е около 6,4 млн. души.

От НСИ са направили прогноза за промяната на населението в страната ни на база данните от последното преброяване. Очакванията са, че през 2070 г. хората, живеещи в България, ще намалеят до 5 млн. души. А след 50 години, през 2074 г. ще достигнем 4,98 млн. души, точно колкото сме били преди 100 години.

Прогнозата е разработена на база реалистичен сценария за промяна на населението на страната, съобразен с изискванията на Европейския съюз. От НСИ са направили и още два сценария за променя на населението – оптимистичен и песимистичен. Но дори и при оптимистичния вариант, който предполага демографското развитие в България да протича при благоприятни социално-икономически процеси в страната, населението ще намалее, но просто ще изчезваме по-бавно. При този оптимистичен сценарий през следващите 50 години хората в страната ще намалеят с малко над 1 млн. души и ще достигнат 5,2 милиона.

При песимистичния вариант за развитие на страната, тоест при неблагоприятни социално-икономически процеси, през следващите 50 години населението на България ще се стопи до 4,8 млн. души.

Данните от последното преброяване показват, че през последните 10 години населението на страната ни е намаляло повече от първоначалните прогнози. За това допринесоха ковид кризата, високата смъртност в страната и преди пандемията, ниската раждаемост и това, че много млади хора напуснаха родината си. За да бъде променена тенденцията и да се сбъдне оптимистичният сценарий на НСИ, трябва да има съществени промени в страната ни. Но дори и в този вариант, населението ще намалява, но това ще става по-бавно.

Намаляването на населението ще се отрази негативно на икономическото развитие на страната ни. От години има тенденция за обезлюдяване на малките селища. Работодатели заявяват, че на пазара на труда има дефицит на 200 хил. работници, а основният двигател на икономиката през миналата година не са инвестициите и износа, а потреблението в страната. Всички тези проблеми ще се задълбочават с намаляването на населението.

Само за последните 10 години хората в страната ни са намалели с 845 хил. души, показват данните на НСИ. В края на 2013 г. населението в страната е било 7,245 млн. души, а сега е намаляло до 6,4 милиона. Това е причината бизнесът да се оплаква от недостиг на кадри.

През годините икономиката на страната ни расте, потреблението в страната и износът също нарастват. Но общият брой на работещите хора в България преди 10 години е 2,9 млн. души, точно колкото са работещите хора и в момента. Въпреки, че възрастта на пенсиониране нараства, все повече пенсионери работят, за да изкарат допълнително пари към пенсията си, все повече млади хора излизат на пазара на труда преди да са завършили висше образование, общият брой на работещите в страната не нараства. Това ограничава възможностите за ръст на икономиката ни. Прогнозите на НСИ показват, че тези проблеми ще се задълбочават през следващите години.

Двойно нарастват хората над 80 години. Младежите намаляват с 15%

Хората над 80-годишна възраст в страната ще нараснат над два пъти през следващите 50 години, показва прогнозата на Националния статистически институт. Според последните официални данни, 220 хил. души в България са на възраст над 80 години. През 2075 г. хората в тази възрастова група ще бъдат над 478 хил., гласи официалната прогноза.

Близо два пъти ще нараснат и столетниците. По последни данни хората в България, които могат да се похвалят, че са на възраст над 100 години, са 353. А след 50 години броят на тези хора ще бъде 640, показва прогнозата на националната статистика. Тенденцията за удължаване на живота е характерна за страните от ЕС.

Но България остава на дъното на страните от ЕС по продължителност на живота. Средната продължителност на живота в България е 74,3 години, като за мъжете е 70,8 години, а за жените е 78,1 години, показват данните на Евростат. Това е значително по-малко от средното ниво за страните от ЕС. В държавите от Общността средната продължителност на живота е 80,7 години, като за мъжете е 78 години, а за жените е 83,4 години.

През следващите години дълголетниците в България ще нарастват, но броят на младите ще намалява, показва прогнозата на НСИ. Според последните данни хората в страната на възраст под 20 години са 1,215 млн. души, а след 50 години техният брой ще бъде малко над 1 млн. Това представляват спад на най-младите с над 15 на сто.

Новородените са над три пъти по-малко спрямо 100 г. назад. Първи сме по смъртност

В България за година са родени 56,6 хил. деца, показват последните данни на НСИ за 2022 г. Това е над три пъти по-малко от ражданите деца преди 100 години. През 1920 г. в страната са родени над 190 хил. деца.

България е сред страните от ЕС с най-ниска раждаемост. У нас раждаемостта, тоест броят на родените деца за година на 1000 души от населението, 8,8 промила, при средно 9,1 на хиляда за страните от ЕС. По-ниска раждаемост, отколкото при нас, има само в Гърция, Испания, Италия, Литва и Португалия, показват данните на Евростат.

Наред с това страната ни е на първо място сред страните-членки на ЕС по смъртност. У нас умиранията за година са 18,4 на 1000 души от населението, при средно ниво за страните от ЕС от едва 11,9 на хиляда. С най-ниска смъртност са Ирландия – 6,8‰, Люксембург – 7‰, и Малта и Кипър – по 8‰. Освен в България значително по-висока от средната за ЕС е стойността на този показател само в Латвия – 18,4‰, Румъния – 17,5‰, и Литва – 17‰.

Проблем има и в развитите страни от ЕС. Швеция е добър пример

Заради сериозните демографски проблеми в Европа очакванията са за задълбочаване на недостига на квалифицирана работна ръка в почти всички държави в ЕС, като до 2050 г. средно населението между 20 и 64 години ще намалее с 20%, пише в анализ на компанията Allianz Trade.

Експертите разглеждат няколко възможни сценария за противодействие на негативните процеси в четирите най-големи икономики от ЕС – Германия, Франция, Италия и Испания, с използване на различни комбинации от инструменти – промени на политиките на пазара на труда, повишаване на продуктивността и привличане на мигранти.

Анализът показва, че нито една от четирите държави не може да намери устойчиво решение, ако разчита само на приток на работна ръка отвън. При такъв сценарий те ще се нуждаят от между 100 хил. и 500 хил. мигранти на година. Конкретно в Германия биха били необходими по около 482 хил. души, в Италия – 414 хил., в Испания – 338 хил., а във Франция – 115 хил.

Ситуацията изглежда най-сложна в Германия, където дори при увеличаване на пенсионната възраст на 68 години и целенасочени усилия за разширяване на участието на жените и пенсионерите в трудовия пазар, изчисленията показват, че ще търсят 200 хил. мигранти годишно. Испания и Италия имат по-голям резерв от население, което към момента не е заето в трудовия пазар. При успешното му привличане и активиране там биха били нужни допълнително съответно около 89 хил. и 131 хил. мигранти годишно. Най-благоприятни са перспективите във Франция, където подобни мерки биха били достатъчни за разрешаване на проблема дори без нужда от допълнителна работна сила отвън.

Експертите обаче подчертават, че привличането на мигранти ще бъде все по-труден процес заради задълбочаващата се демографската криза във все повече държави в Европа, както и появата на същите проблеми и в големи икономики в Азия и Латинска Америка. Предвид факта, че единствено в Африка населението на възраст между 20 и 39 години не намалява, борбата за квалифицирана работна ръка навсякъде по света ще става все по-конкурентна. В този неблагоприятен контекст сред възможните мерки и решения, които се посочват в доклада, са и увеличаване на реалните работни часове в някои европейски държави и подобряване на интеграцията и квалификацията на мигрантите, включително постигане на по-висока степен на ангажираност на жените сред тях. Добрият пример за това е Швеция, където перспективите за запазване на работната сила и съответно стабилността на икономиката, към момента изглеждат най-оптимистични.

Страната ни е “донор” на работници

Населението на България в трудоспособна възраст между 20 и 64 години ще се стопи с една трета до 2050 г. По този показател страната ни е с най-лошата прогноза в целия Европейски съюз според последния доклад на компанията за застраховане на търговски кредити Allianz Trade. Основните причини за това са демографската криза и миграцията, тъй като България е един от основните “донори” на работна ръка към други държави от ЕС.

Според данните в доклада около 50% от мигрантите към трудовия пазар в EС от началото на 21 век са дошли от България, Румъния и Полша. Затова прогнозата за свиване на населението в трудоспособна възраст в Полша е за 26% до 2050 г., а за Румъния – с 22%. Но в България хората в трудоспособна възраст ще намалеят още повече.

Драстично се очаква да бъде намалението и в държави като Литва и Латвия. Сред основните възможности за подобряване на перспективите в България и останалите държави от групата, анализаторите очаквано посочват подобряване на условията на труд и увеличаване на трудовите възнаграждения, което би намалило мигрантския поток навън.

„Труд“