Божанков се прави на интересен на 1 април: Напускам политиката

В международния ден на шегата и хумора депутатът от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Явор Божанков обяви на профила си във Фейсбук, че е „взел решение да прекрати политическата си кариера“.

В дългата си публикация Божанков пише, че ако можеше да върне времето назад, не би променил нито едно свое решение и че не съжалява за нищо. В коментарите отдолу повечето потребители на социалната мрежа го питат дали е сериозен, или се шегува. Явор Божанков така и не уточнява.

Ето какво написа той:

„Преживях чудесни моменти сред хора, от които научих много. Преживях и ужасни моменти заради други, които използват държавата срещу самите ѝ граждани.
Преди някой да е попитал „партия ли ще правиш?“ – Не. Дълбоко убеден съм, че обединението в демократичния сектор го направи незаобиколим фактор в управлението на България.

Ще бъде грешка постигнатото да не се съхрани, а да се върви по път на разделение. Не очаквайте подобно нещо от мен.

Благодаря на ПП/ДБ, че ме приеха в семейство на демократичната общност а на ПП, че ми дадоха възможност да бъда част от прекрасния екип в Габрово.
Не правя това заради последните месеци. Както някой би си помислил. След безпрецедентна криза и спирала от избори успяхме да дадем спокойствие и сигурност на страната. Постигнахме и друго. Трудно доловимо, но трайно. Промяна в мисленето. Не сменихме Бойко Борисов с академик Денков. Променихме начина, по който се управжнява държавната власт. Само до преди две години местните общности се експлоатираха като феодални владения.

Днес имаме и друг пример. В Министерски съвет се „размазваха физиономии“ чрез държавни органи. Страхът беше хоросана на градежа на властта, а нейната основа – корупцията. В сърцето на българския народ беше посята идеята, че можем без това. Можем и повече – можем да бъдем равни на другите европейски народни по завета на Апостола. България не на думи, а на дела, е рамо до рамо до европейските политики – за спиране на агресията на терористичните режими от Изток, за защита на правото на самоопределяне на всеки свободен народ. И само за 9 месеца от пасивен наблюдател България се превърна в стратегически партньор на ЕС и НАТО.

Ако социолозите отчитат политическа криза на хоризонта, то статистиците отчитат ефекта на едно 9 месечно управление. На една глътка свеж въздух за българската демокрация. За първи път от 34 години повече българи се завърнаха у нас – от тези, които напуснаха. България не е най-корумпираната държава в ЕС. А вече не е и най-бедна. Покупателната способност на един българин днес е по-висока от тази на един унгарец. И едно, с което се гордея. Не се долавя от статистика, но се усеща в сърцето. Това бяха 9 месеца, в които живяхме без страх. Че някой чрез държавна репресия ще притисне, унищожи или изземе на някого достойнството, на друг предприятието, на трети бъдещето. Тези 9 месеца си заслужаваха и само заради това.

ГЕРБ не просто изпратиха България на избори, рискувайки европейските ни цели. Те разрушиха опита да постигнем базово национално съгласие. Че въпреки непоносимостта помежду ни, България е по-голяма, а нашите национални цели – над всички ни. Е, техните страхове, нотариуси и джуджета са им по-мили.

И на предстоящите избори ще се потърси отговор от нас – накъде? ГЕРБ нямаха силата да ни принудят да се отклоним от пътя на реформите. Ние нямахме превес, за да ги заставим да останат на този път. Логично е в такъв момент арбитър да бъде българският избирател.

Никога не съм разбирал позицията „аз няма да гласувам“. Да гласуваме е наш дълг към местната ни общност, към България, към ролята на родината ни в обединена Европа. Да „делегираме“ това право и тази ценна отговорност другиму? На някого зависим? На друг – платен? Не, не и не. Това е наш дълг. Ако искаме България да излезе от блатото на корупцията, ще дадем опора на нашите представители. Защото отстрани изглежда лесно. Ето в този момент ви го казвам – не е лесно. Повярвайте, ужасно трудно е. И е възможно само ако стоим плътно зад избранниците ни. Толкова дълго, колкото е нужно.

Политиката е маратон. Щафета. Не е спринт. Аз бягах дълго и дълбоко в сърцето ми оставам обречен на тази кауза. Просто ще предам това, което зная и мога на други.

Обичам ви.“