Учениците в 12 клас се явиха на матура по български език и литература днес.
Зрелостниците се потяха върху последния трети модул, който включва интерпретативно съчинение на тема: “Приказка за стълбата” на Христо Смирненски.
От близо шест милиона комбинации тази сутрин в Просветното министерство изтеглиха варианта, по който ще пишат зрелостниците във всеки от компонентите на матурата. За последния 41-ви въпрос беше изтеглен Вариант 15. Над 50 хиляди зрелостници се явяват на матурата.
Зрелостниците, с които разговаряхме, не бяха притеснени и отново имаха предпочитани автори, съобщава БНТ.
“Не се притеснявам, защото все пак 12 години сме учили да дойдем до този момент. Подготвил съм се и съм учил”, каза Калоян Николов.
“Наистина се надявам, че ще се падне нещо свързано с Христо Ботев”, коментира Естир Чернева.
“Искам да ми се падне някоя тема за любовта, тъй като най-много за тях съм учил”, посочи Патрик Великов.
“Първи и втори модул не ме притесняват толкова, но за третия искам да пиша съчинение и дано не се падне “Честен кръст” на Борис Христов”, каза Денис Аламури.
Тази година за първи път ще има повторно явяване на матура за тези, които искат да си повишат оценката.
“Ако не са удоволетворени зрелостниците от оценката, която получат, могат да се явят в рамките на една година на допълнителен зрелостен изпит, като това не променя тяхната диплома за средно образование. В нея е нанесена оценката, която са получили на първия държавен зрелостен изпит”, обясни Нели Костова, директор на 32 средно училище в София.
Изпитът се провежда в почти 760 училища в цялата страна. Резултатите трябва да бъдат обявени до 7 юни.
Да си припомним великото произведение на Смирненски – бич за политиците, и неговото послание:
В „Приказка за стълбата“ е налице облог с дявола, в който проличава измяната на нравствените ценности. От творбата научаваме за компромисите със съвестта, за поддаването на съблазните и за това колко са уязвими човешките пориви.
Смирненски оставя послание към всички, които се изкачват по стълбата на властта, като губят своето човешко достойнство. Още в началото на творбата се запознаваме с главните герои в нея. Това са дяволът и момъкът. Дяволът се свързва с изкушенията, а момъкът иска да отмъсти за страданието на своите братя. Младежът не е представен физически, но в случая по-същественото е, че е наясно колко зле е устроен светът. Той иска промяна и е готов на всичко, за да я постигне. Затова момъкът застава в подножието на стълба, която е препятствието за постигане на възмездието и справедливостта.
„Долу“ са тълпите, които са беззащитните и страдащите, а пространството „горе“ е обитавано от „принцове и князе“. „Долу“ са нещастните хора, а „горе“ надарените с материални блага и лишени от съчувствие хора. Момъкът вижда колко несправедливо е устроен този свят и иска да го промени. Той влиза в ролята на говорител на множеството. Юношата е смел и решителен, но не всичко е толкова лесно, колкото изглежда.
Дяволът се появява, за да поиска откуп за изкачването по стълбата. За да позволи на момъка да се изкачи по стълбата, дяволът му иска по едно сетиво като откуп, а за последното стъпало взима двоен откуп – две сетива. Така младежът се лишава от слух, зрение, чувствителност и памет. В замяна на своите сетива, получава нови, с които, обаче, възприема всичко около себе си изкривено и вече вижда света като красив и справедлив. Изкачвайки се по стълбата, момъкът се преобразява и вече не е същият дързък младеж. Той върви по пътя нагоре, но забравя за пространството „долу“, от което е тръгнал.