Емил Йотовски: Все повече приличаме на геополитически “идиот”. Във война идиотите също ги убиват!

Бавно влизаме там от където цели няма да излезем. Влизаме въпреки нашето нежелание. Влизаме заради някакви евроатлантически ценности, които и кварталните кучета знаят що за ценности са. Влизаме заради подчинената ни феодално-политическа класа. Или по-скоро секта.

До скоро нашето държание беше безопасно. Нашата геополитическа фукливост беше просто глупава и дразнеща. Държахме се като третокласник, който стои пред дискотеката и се заяжда с батковците защото разчита, че местните биячи са в храстите зад гърба му и ще го опазят.

Но глупавият третокласник, зает от собствената си незначителност, не забелязва как ситуацията пред дискотеката се промени. Теренът опустя от случайни минувачи и на арената остават само наистина силните. Когато наистина силните се изправят очи в очи битката става сериозна и никой не ще да се занимава с шумните глупаци. Слабаците винаги са използвани да се тормозят други слабаци. В сериозната война те нямат място. Тях просто ги ликвидират при това първи за да не пречат в схватката.

Това е описанието на ситуацията, в която се намираме тук и сега. Не разчитайте на чудо. Забравете за нашия боен дух. За битката при Върбишкия проход, за Дойран, Сливница, Одрин и други славни победи. Тогава сме били силни. Толкова силни, че чак дразнещи. Сега не сме. Нямаме нито флот нито авиация. Страх ме е да попитам колко танка имаме. От армията ни са останали несъбираеми парчета. Глупавите ни опити да предизвикаме война вече не са дразнещи, а опасни.

Помислете. Ще ви е хубаво ли ако силните ни съюзници разположат, да кажем три пво установки (наистина ли се надявате на повече?) и с натовска ловкост успеят да прихванат половината ракети изстреляни към нас? Или ще изпадаме в екстаз, че девет от десет ракети са прихванати? Ами тези ракети, които не са прихванати, какво ги правим? А тези, които не могат да се прихващат какво ще ги правим? Тогава с проценти ли ще живеем или със спомена за мъртвите ни роднини? Мъртвите деца?

Все повече приличаме на селския идиот, който сам се предлага за пушечно месо. При това без да е нужно. При това без да има каквато и да е полза. При това като касира само вреди. Както сме тръгнали е въпрос на време е да усетим с кожата си резултатът от поведението си.

Нямам представа защо разчитаме на някаква геополитическа милост. Надяваме се, че статутът ни на идиот ще ни осигури недосегаемост по медицински причини. Но във война идиотите също ги убиват. А покрай идиотите и другите.

За „Факти“