Много млади българи нямат реална представа как се изкарват 1000 лева

“Няма да им бачкам за 1000 лв.“ е манифест, зародил се в главите на хора, част от които не знаят как се изработват тези пари и тяхната реална стойност, посочи икономист

С какво са заети голяма част от младите хора до 24 години или т.нар. генерация Z и защо комплекс за родените между 1997 и 2009, според сп. “Икономист“ е тревожност?

На тези въпроси отговаря пред “Дарик” Мартин Пенчев, провокиран от темата в предаването на проф. д-р Милен Балтов, “Икономистът говори“ и от превърналата се в клише реплика сред подрастващите “няма да им бачкам за 1000 лева“.

“Инфлуенсъри без база и ценности, без реална реализация на трудовия пазар се стараят да бъдат пример за хиляди, които ги следват, защото умеят да се правят на маймуни публично. Да имаш сфера на влияние е отговорност. Първо трябва да си постигнал нещо реално, за да го принесеш на интернет трибуната. Но наблюдавам, че всъщност се случва обратното“, коментира Мартин Пенчев.

По думите му, отношението на родителите е много важно, защото дори добре възпитаните деца, улавят сигналите на света около тях.

“Прави ми впечатление, че според проучванията на “Икономист“, представителите на това Z-поколение са много по-склонни към депресия, объркани са относно идентичност и пол. Според статистическите данни за САЩ, повечето от тези млади хора отделят за социализиране, извън интернет до 30 минути на ден. Това трябва да говори нещо на родителите.

Инфлуенсърството като явление може да бъде и опасно. Не можем да ограничим децата си, но можем да им помогнем да мислят и да обработят цялата тази информация, с която виртуалното пространство ги залива“, твърди той.

Според него, “няма да им бачкам за 1000 лв.“ е манифест, зародил се в главите на хора, част от които не знаят как се изработват тези пари и тяхната реална стойност. А за депресията сред тези хора до 24 години, е убеден, че произлиза от фалшивата виртуална среда, която ги заобикаля 24/7.

“Има нещо много опасно в това да живееш в мрежата. Ако повечето млади хора разчитат да вадят парите си, чрез интернет и да развиват трудовите си навици, чрез изграждане на виртуални трибуни, от които да се изразяват – това говори за сериозна зависимост и от друга страна е метод за контрол и манипулация. Когато ти ударят копчето, ти си изчезнал”, счита Мартин Пенчев.