Опитът за преврат в Боливия може да e бил провокиран отвън и предизвикан от желание за разграбване на природните ресурси на страната, заяви боливийският министър на отбраната Едмундо Новильо. Боливия има най-големите залежи на литий в света, според оценки, публикувани от американското правителство.
В сряда войници се събраха на площад „Мурильо“, централния площад на административната столица на Боливия Ла Пас, където се намират правителствени сгради. Военните, водени от бившия вече главнокомандващ генерал Хуан Хосе Зунига, се опитаха да проникнат в президентския дворец.
Боливийският президент Луис Арче, който по това време беше в двореца, направи обръщение към нацията, определяйки събитията като опит за преврат, и назначи ново командване на армията, което призова военните да напуснат площада. Войниците изпълниха заповедта. Зунига беше арестуван.
„Не изключваме всичко това да е било насърчавано, продиктувано от външни интереси. Ние не изключваме това. По отношение на нашата страна винаги е имало интерес да се контролира политическата власт, за да се разграбват природните ресурси“, каза министърът.
Думите му се потвърждават от анализ за боливийския литий от края на миналата година на Института за мир на САЩ – организация, създадена от Конгреса на САЩ. На сайта на института пише, че той е „безпартиен правителствен партньор и доверен посредник между чужди правителства, гражданското общество и държавни служители на САЩ“.
В анализа се посочва недоволството на американската страна от връзките на президента на Боливия с Русия и Китай: „От 2010 г. глобалното търсене на литий нарасна заради неговите уникални свойства, идеални за производство на батерии за електрически превозни средства и електронни устройства. Боливия, където се намират най-големите залежи на литий в света, гледа на този ресурс като на трансформираща възможност за индустриализация и модернизация, но ако бъде управляван неправилно, той може да бъде и източник на вътрешен конфликт“, пише в доклада.
„Съединените щати имат възможност да използват своето географско разположение и техническо предимство, за да помогнат на Боливия да разработи своите запаси от литий по продуктивен и икономически жизнеспособен начин, изпреварвайки други участници като Китай, чийто транзакционен подход оставя много да се желае“, пише още в анализа.
Често наричани „бяло злато“, най-големите неизползвани находища на литий са в „литиевия триъгълник“ между Боливия, Аржентина и Чили, съставлявайки 60% от световните резерви.
Президентът на Боливия Луис Арсе има за цел да позиционира страната си като световен лидер не само в производството на литий, но и в разработването на нови литиеви батерии и свързани продукти, задоволяване на нарастващото търсене на фона на преминаването към „зелена“ енергия и транспорт.
„Партньорствата на боливийското правителство с Китай и Русия за създаване на съоръжения за добив и преработка на литий в югоизточната част предизвикаха опасения в Съединените щати. Американски служители се притесняват от агресивността на китайските компании в преговорите и потенциалното засилване на модела за добив с ограничено местно развитие. Правителството на Боливия отхвърля тези опасения като „американски империализъм“ и „ опит за превръщане на лития в оръжие за подкопаване на демокрациите“, посочва анализът.
Китай вече произвежда 79% от литиевите батерии по света и контролира приблизително 60% от световния пазар на добив. Според американските анализатори, „ако страните от Латинска Америка установят свои собствени местни индустрии, базирани на литий, с ограничен чуждестранен капитал, съществува риск една уязвима държавна компания да стане твърде зависима само от няколко купувача“.
Докладът предлага като алтернатива страните от „литиевия триъгълник“ да си сътрудничат като блок за колективно извличане, обработка и производство на базирани на литий продукти в координирани усилия, което им позволява да се конкурират ефективно на международния пазар. Американското партньорство за икономически просперитет може да се окаже платформа или план за това как тази цел може да бъде постигната, предлага анализът.
„Американски компании вече участват в значителни операции по извличане на литий в Чили и Аржентина, с изградени производствени и логистични мрежи в Мексико, Бразилия, Аржентина и Колумбия. Развитието на регионални клъстери за икономическо развитие е обща цел както за Съединените щати, така и за други страни в региона, според доклада. В него се подчертава, че това би намалило „риска за Съединените щати“.
„Боливийският литий може да служи като начална фаза на производствена верига, като фабриките в Аржентина и Чили произвеждат батерии, докато страните от Андите и Централна Америка допринасят за литиевите платформи, като в крайна сметка доставят висококачествен продукт на пазара на САЩ“, е заключението на доклада.
В него се предлага нов подход: „Като се има предвид значителното китайско икономическо влияние на пазара на литий в Боливия и предизвикателните дипломатически отношения с управляващата партия на Боливия, Movimiento al Socialismo, подход, който се съсредоточава върху опитите да се измести Китай от местния пазар на литий, не само ще се окаже изключително непродуктивен, но и ще допринесе за засилване на местните предубеждения срещу външната политика на САЩ. Това, от своя страна, може да насочи правителствата на Латинска Америка към по-тясно сближаване с Китай и Русия.“
В анализа директно се посочва, че боливийският литий е необходим, за да задоволи нуждите на САЩ: „Как би изглеждала една ефективна външна политика, която едновременно се конкурира по подходящ начин с Китай и Русия, изгражда мостове с местните власти и задоволява нуждите на САЩ от минерали?“
Зад обичайната лексика, че САЩ искат да помогнат на демокрацията и просперитета на региона, докладът разкрива истинския геостратегически интерес, който представлява Боливия и другите страни от „литиевия триъгълник“: „Съединените щати са в несравнима позиция да придружават тези страни в такъв процес, като им предоставят инструментите и капацитета за навигация в тези бурни води. Като такава конкуренцията с Китай не е просто игра с нулева печалба, която се върти около достъпа до ключови материали и пазари, но може да бъде възможност за укрепване на демократичната стабилност и просперитета в региона“.