Българите вече сме били богати. Това ни внушава някакъв си анализ на Световната банка

Българите вече сме били богати. Това ни внушава някакъв си анализ на Световната банка.

Явно обаче аз живея в някоя друга България, където нещата не са баш такива. В последните три-четири дни видях три случая на много забогатели българи.

И не, нямам предвид човекът с кучето, който проси в подлеза на Хемус или бившата учителка, настояща пенсионерка, която сутрин обикаля около контейнерите да събира вестници. Нямам предвид и дядото отпреди няколко дни в Бистрица, който се бореше за левче, като откровено си призна, че в тази жега си мечтаел за една биричка.

Първият беше в Лидъл. Възрастна жена на касата носеше едно кисело мляко, един хляб и пакет бисквити. Явно етикирането на бисквитите е било подвеждащо (както често се случва в този магазин) и на жената не и достигнаха 20 ст. за да ги плати и поиска да ги върне.

Вторият беше в Котел. На съседната маса седяха мъж и тинейджър. Мъжът притеснено звънеше на няколко телефона да търси свободна квартира за една вечер. И все му отказваха.

От подслушания разговор разбрах, че с детето са дошли за изпит на следващия ден (вероятно в музикалното училище). Детето е трябвало да спи в общежитието на училището, обаче е станал гаф. И търсеха евтина квартира да пренощуват. Накрая намериха някаква стая за петдесетина лева, но това им беше над бюджета. Та решиха да спестят вечерята, че да си платят стаята.

А на въпроса на детето – Тате, ама ако все пак огладнея вечерта какво ще правим? На което отговорът беше, ами ще издържиш някак до утре следобяд докато се приберем.

Третият случай беше от вчера. Майка с две малки дечица. И те я кандардисват едното да му купи дъвка, а другото сладолед-диня (мисля, че струваше около левче). А майка им им обяснява, че нямат пари и вече са говорили за това.

И тогава по-малкото възкликва – Ама как така нямаш пари за дъвка, като в магазина даде цели шест лева за храна? (в торбичката имаше един хляб и някакъв салам от типа народен). Айде сега се противопостави на тази желязна логика.

Та това е положението в моята България, а не тази на Кристалина, където всички са богати.

Даниел Божилов