Ани Алашка: Клет български туризъм!

Клет български туризъм!

Решихме днес да се разходим до Крушунските водопади. Навръщане виждаме указателна табела към едно кръчме с реклама, че предлагат боб чорба и други вкусотийки. Отиваме там. Три заети маси, ние сме четвърта. Чакаме доста време някой да ни отрази. По едно време реших да си взима меню от съседна маса.

В менюто няма боб чорба (заради която отидохме). След още доста време и настоятелно махане в посока към персонала (който си седнал на една служебна маса и си пуши и хапва кротко) решихме, че това не е нашето място и изнервени запачнахме да си нарамваме раниците, за да си ходим. И в този момент долетя една сервитьорка. Питаме я за боб чорба, но тя потвърждава липсата на такава.

Поръчваме две други чорби, две домашни лимонади и една пърленка (то направо ни се отяде). Разбира се правим уточнение колко е голяма пърленката, с масло ли да е, с чесън ли и т. н. Започва ново напоително чакане. След известно време пристигат двете чорби. След още доста време пристигат и лимонадите (навън е почти 40 градуса и гърлата са ни пресъхнали, та идването на лимонадите ми се овидя).

И тук започва най-“веселото”. Чакаме си прословутата пърленка. Ники не издържа на чакането и си изяде чорбата “дюс”, аз обаче реших да съм упорита. Вися над чорбата и чакам пърленка. По едно време направих жест с ръце към сервитьорката, че чакам пърленка. Тя рязко скочи от масата си (където продължава да се подпичва с някакъв младеж) и отиде към кухнята.

Тъкмо ми олекна, че най-сетне може и да се нахраня, девойката пристига с някаква кутия за храна за вкъщи. Питам я за какво ми я носи – да съм си приберяла остатъка от храната (???). Обяснявам й, че не ми трябва въпросната кутия, а си чакам пърленката.

“Каква пърленка?”, ме пита девойката. Започват обяснения по темата… След още сигурно половин час пристига една от готвачките и ми носи пърленката. Казах й, че е крайно време българските кръчмари да се научат, че хлябът се носи с основното – не преди и не след това, а онази започва да ми изнася лекция, че не били заведение за бързо хранене и че имало много хора (!!!). Много хора – ТРИ маси с по 3-5 души!!!

Само преди няколко дни се върнахме от Тасос, където наблюдавах как трима-четирима сервитьори обслужват минимум 30 маси и всичко се носи почти на мига. Тия нашите, ако трябва да обслужат 30 маси, сигурно ще колабират само при вида на хората, а не ми се мисли за горките клиенти колко трябва да чакат и колко пъти ще им объркат поръчките. Като не можеш да поддържаш заведение и три маси са ти “много”, защо изобщо си направил заведение, че и си опасал цялото село с табели да привличаш клиенти?!

Както казах, клет български туризъм! Ей, затова ще ходим в Гърция – защото там такива кръчмарски недоразумения или няма изобщо, или са толкова пренебрежимо малко, че поне аз досега не съм срещала.

Ани Алашка, фейсбук