Оцелявай трудно или как да остарееш достойно с българска пенсия!

Българските пенсионери се сблъскват с трудни условия на живот, които им отнемат възможността да се радват на спокойни и достойни старини, за разлика от техните връстници в по-развитите държави. Така смята психиатърът д-р Владимир Симов, който е практикувал дълги години в чужбина и понастоящем живее и работи във Франция.

Наскоро той издаде книгата си “Остаряването”, в която разглежда въпроса за старостта през призмата на психобиосоциални аспекти, подкрепени с над 500 чуждестранни изследвания и монографии. Според автора, икономическият статус на възрастните хора по света е от изключителна важност за тяхното благополучие, информира БНР.

Д-р Симов, който от години следи ситуацията в България, изразява своето разочарование: „На фона на това, което се случва в България, мога да кажа, че българският пенсионер не само че не може да остарее достойно след толкова години труд за обществото, но и преживява старостта си унизително. Това много ме боли.“

Той подчертава, че демографските промени в световен мащаб водят до увеличаване на населението в напреднала възраст, докато раждаемостта намалява, което обръща демографската пирамида. Прогнозите сочат, че до 2050 година броят на хората под 18-годишна възраст и тези над 65 години ще се изравни, което ще постави обществото пред сериозни предизвикателства.

„Какво ще правим тогава с тези възрастни хора в България, които не могат да си позволят дори основни нужди като храна, топлина и лекарства?“ – пита Симов. Той обръща внимание на високите цени на лекарствата у нас и на факта, че макар Здравната каса да покрива част от разходите, в болниците често се налага доплащане. „Нерядко на възрастните негласно им се отказва лечение, защото се смята, че са твърде стари“ – допълва той.

Проучвания сочат, че българите получават най-ниските пенсии в целия Европейски съюз и дори в цяла Европа, като единствено албанските пенсионери са по-бедни. Средната месечна пенсия за 2024 година е около 500 евро, което принуждава мнозина възрастни хора да живеят в бедност. „Типичният български пенсионер си стои вкъщи, грижи се за внуците, помага и не пътува“ – казва д-р Симов.

Въпреки всичко, според него, българинът не е депресивна личност и се адаптира към трудните условия. „Сиромах човек – жив дявол“ – отбелязва той. „В него има една жизненост, която му помага да оцелява, но това не е достатъчно.“ Той контрастира ситуацията в България с развитите страни, където държавата и обществените организации се грижат за възрастните хора.

Според д-р Симов, е належащо в България да бъде изработена дългосрочна стратегия за подкрепа на възрастните хора, но за момента темата за старостта остава табу, а пенсионерите са оставени да се справят сами.

Той също така подчертава, че качеството на остаряването не зависи само от наличието на пари, но и от емоционалния баланс и доброто физическо здраве. Д-р Симов препоръчва на възрастните хора да бъдат физически активни, като изтъква, че редовните разходки по един час поне 4-5 дни в седмицата могат да удължат живота им с около десет години.

Освен това той съветва пенсионерите да се събират, да намират колективни хобита, за да не прекъсват социалните си контакти, което може да доведе до когнитивен упадък. Важно е и балансираното хранене, като според него, много от възрастните в България продължават да се хранят еднообразно и имат недостиг на витамини и фолиева киселина.

Дунав мост