Правителството не знае къде ще се погребва отработеното ядрено гориво, когато хранилището в АЕЦ „Козлодуй“ се запълни

България не знае къде ще погребва отработеното ядрено гориво на АЕЦ „Козлодуй“, след като хранилището за временно съхранение в централата се запълни през 2030 г. Това стана ясно от изказване на служебния министър на енергетиката Владимир Малинов по време на изслушване в Народното събрание относно изграждането на хранилища за постоянно съхранение на отработеното ядрено гориво от АЕЦ „Козлодуй“ и на опасни радиоактивни отпадъци на територията на България.

Страната ни изнасяше отработеното ядрено гориво в Русия, но АЕЦ „Козлодуй“ прекрати този договор.

„Във всички страни, които развиват ядрена енергетика, се работи по проекти, свързани с погребването на отработено ядрено гориво, както и за дълбокото геоложко съхранение на високорадиоактивни отпадъци. Това е изискване и към държавите членки на Европейския съюз“, заяви служебният министър. Въпреки това към момента няма решение за българското ядрено гориво.

В министерството на енергетиката се проучва опитът на няколко държави, които вече са в по-напреднала фаза спрямо България в този процес, а именно Финландия, Швеция, Франция и Швейцария. „Това, което ние имаме като очаквания, е, че първата държава, която ще има вече изградено такова хранилище за дълбоко съхранение на ядрено гориво, ще бъде Финландия. Именно на тази база, ако има сключено споразумение, ратифицирано от Народното събрание за съхранение в други държави, тази възможност ще бъде проучена и ще бъде част от окончателната Стратегия за развитие на ядреното гориво“, заяви Владимир Малинов. Той допълни, че България работи активно по темата, включително и на ниво международни организации за ядрена енергетика, за да се търси и тази допълнителна възможност.

Малинов каза, че към момента в България са извършвани единствено предварителни проучвания на възможностите за изграждане на хранилище за ядрени отпадъци с оглед изясняване на осъществимостта на такъв проект и необходимите условия. По думите му изводът от тези проучвания е, че България по принцип има подходящи геоложки условия в Северна България – в мергелните масиви на Мизийската плоча – за изграждане на хранилище за геоложко погребване.

В примерния план-график в проекта на актуализирана стратегия е заложено изграждане на хранилище в България за геоложко погребване в срок до 2050 г. Без наличие на план с подробни стъпки за въвеждане в експлоатация до 2050 г. на съоръжения за погребване на високорадиоактивни отпадъци, всяко предложение за изграждане на нова ядрена мощност не може да бъде признато за устойчиво в инвестиционен проект съгласно няколко европейски документа.

Информирането на обществеността и местните власти, изготвянето на инвестиционни предложения, както и провеждането на оценка върху въздействието на околната среда, са част от дейностите, които са заложени за изпълнение до 2033 г. съгласно проекта на актуализирана стратегия. Тяхното изпълнение би започнало, ако Министерски съвет приеме решение за изграждане на дълбоко геоложко хранилище за съхраняване на ядрени отпадъци, заяви служебният министър на енергетиката Владимир Малинов.

obektivno.bg