Дугин: В Близкия изток избухва Армагедон в истинския смисъл на думата – войната на Последните времена

Проф. Александър Дугин за РИА Новости: В Близкия изток избухва Армагедон в истинския смисъл на думата – войната на Последните времена.

В Близкия изток се разгръща истинска война. След терористичната атака на Израел с използване на битова техника започнаха масови ракетни нападения и бомбардировки под формата на килим над Южен Ливан. Израел явно е решил да се превърне от жертва в палач, като след геноцида над населението на Газа започва геноцид над населението на Ливан.

Това неминуемо означава включването във войната както на други шиитски държави и движения: Сирия, Ирак, йеменските зеидити, така и, което е най-важно, Иран, а на следващ етап – и сунитските държави.

Израел очевидно се нуждае от война. Мащабна, безмилостна, брутална, библейска, както изглежда. Този сблъсък няма никакъв шанс да остане локален. Ескалацията е неизбежна и не може да се изключи използването на ядрени оръжия, които Израел притежава, но които може да притежава и Иран. Разбира се, става дума само за тактически ядрени оръжия или мръсни бомби, което в контекста на цялото човечество не е фатално, но ще се отрази на съдбата на региона по най-катастрофалния начин.

Войници на Хамас

Войната в Ливан има няколко обяснения. Нека се спрем на две от тях. Първото е свързано с целите на Израел и есхатологичния контекст. Важно е да се разберат целите на еврейската държава. Разбира се, може да се смята, че крайният радикализъм на Нетаняху е резултат от психологическа травма, след като Хамас нападна Израел и взе заложници. Това беше терористичен акт, но Израел не намери нищо по-добро от това да отговори на терора с терор: на малкия терор – с голям терор, тотален, унищожителен, без да щади никого.

Никой не оправдава действията на Хамас, но това, което се случи след това, е геноцид. Всички осъдиха терора на Хамас, докато всички осъдиха геноцида на Израел срещу населението на Газа, с изключение на колективния Запад и неговите сателити. Двойни стандарти. Същото ще бъде и с Ливан.

Западът прикрива Израел, точно както прави и в случая с нацистката хунта на Зеленски. И няма причина да се надяваме на промяна в тази позиция (особено след като Тръмп, макар и явно да пищи от Зеленски, е твърд поддръжник на Израел).

Но какво всъщност иска Нетаняху? Психическият стрес по никакъв начин не изяснява истинските цели на тази война, която само се разгаря. Факт е, че ситуацията в Израел в навечерието на войната в Газа като цяло беше стабилна.

Бенямин Нетаняху, премиер на Израел

Основната заплаха беше демографската, тъй като израелското общество е само малък етнорелигиозен остров в арабското море, който остава такъв дори при висока раждаемост не само сред ортодоксалните евреи (харедимите), но и в светските семейства. То все още е несравнимо малко, ако към палестинците от двете автономии и собствения Израел добавим населението на съседните арабски страни, които са свързани с палестинците както етнически, така и конфесионално. При това положение каквото и да еукрепване на позициите на Израел в региона, още по-малко пък колонизирането на палестински земи от израелски заселници, е просто невъзможно.

Запазвайки статуквото, Израел като еврейска държава беше обречен да изчезне след известно време, дори и по силата на демографската ситуация.

Още по-немислимо беше осъществяването на десния ционистки проект за Велик Израел от море до море. Просто няма кой да засели или развие тези територии, сред плътната арабска маса от всички страни.

И все пак, въпреки това, Нетаняху започна военни действия в Газа и ги разшири в Южен Ливан.

Сринати до земя квартали в ивицата Газа

В Газа вече видяхме разкриването на истинската цел – физически геноцид над палестинците с паралелно прехвърляне извън Израел на тези, които оцелеят. Колкото и страшно да звучи, това има смисъл за Израел. Тъй като не е в състояние да промени достатъчно драстично собствената си демография, му остава да унищожи населението, което със самото си съществуване и етнорелигиозен код пречи на осъществяването на есхатологичните проекти.

Но това би било прибързано и неосъществимо, ако не беше очакването, че след един решителен пробив ще последва нещо необикновено. И това необикновено събитие не е „черен лебед“, а едно разбираемо събитие – идването на Мошиах (еврейския месия. Според вярванията им, с идването на Мошиах идва и нова ера, бел. Критично).

Джамията Ал-Акса в Йерусалим

Според еврейските вярвания преди идването на Мошиах (макар че според някои версии – след неговото пристигане, което обяснява антиционистките течения сред ортодоксалните евреи) евреите трябва масово да се завърнат в Обетованата земя от разпръскване, да обявят Йерусалим за столица, а след това да разрушат джамията Ал-Акса, втората по важност светиня в исляма, и на нейно място да построят Третия храм. Тогава ще дойде Мошиах и всички народи по света ще му се поклонят, защото властта му ще бъде абсолютна.

Това ще бъде моментът, в който ще бъде създадена световната еврейска империя, а евреите като избрани ще пасат народите с железен жезъл.

Приблизително това е програмата, която открито поддържат религиозните ционисти от вътрешния кръг на Нетаняху – Итамар Бен-Гвир, Безалел Смотрич и техните духовни водачи Рав Кук, Майер Кахане и съвременният равин Дов Лиор. Палестинският геноцид в този модел е незначителен страничен ефект поради фундаменталния характер на предстоящото събитие. Именно на тази фракция разчита Нетаняху. Изграждането на Велик Израел и есхатологичните войни, които го съпътстват, имат смисъл в контекста на условията за идването на Мошиах. И не е случайно, че Хамас е нарекла своя терористичен рейд „Потокът на Ал-Акса“. Трябва да се отбележи също, че именно сред шиитите такъв сценарий за разрушаването на джамията Ал-Акса и началото на последната война със силите на Даджал (Антихриста) в Светите земи е общ за всички есхатологични хадиси.

С други думи, в Близкия изток избухва Армагедон в истинския смисъл на думата – войната на Последните времена.

Протести в Израел срещу Нетаняху

Така го виждат Нетаняху и неговото обкръжение, но точно по същия начин, макар и от друг полюс, го разбират и религиозните шиити. Разбира се, светските израелци, които не вярват в нищо друго освен в шекелите и индивидуалния комфорт, бързат да демонстрират срещу собственото си правителство. А светските шиитски кръгове – особено бизнесмените и младите хора – не познават никакви есхатологични хадиси. Но сега историята се движи не от тях, както виждаме, а от хора с повишено съзнание за края на света и съпътстващите го събития.

Второто обяснение за войната в Близкия изток е геополитическо. Нашето време преминава под знамето на основната дилема: еднополюсният свят, т.е. едноличната хегемония на Запада, не иска да свърши и всячески се опитва да се защити, докато срещу него с нова сила се надига многополюсният свят, всяка цивилизация от който настоява за пълен суверенитет, а следователно и за независимост от колективния Запад, което неизбежно води до борба срещу хегемонията.

Първият фронт на тази война е Украйна, където нацисткият режим в Киев, установен, оборудван и подкрепян от колективния Запад, воюва с нас, суверенна Русия като православно-евразийска цивилизация, един от най-важните полюси на многополюсния свят и флагман на борбата срещу хегемонията.

Западът воюва с чужди ръце, но се готви да се включи директно във войната с Русия.

В този контекст Близкият изток е още един театър на същата война на еднополюсния свят срещу многополюсния свят. Докато в очите на Нетаняху и есхатологичните ционисти Израел и съдбата на еврейския народ, неразривно свързана с Мошиах, са в центъра на света, за глобалистите на Запада самият Израел е само инструмент в борбата за запазване на планетарната му хегемония.

Ислямският свят, който отхвърля либералните ценности, се разглежда като антагонистична цивилизация. Колективният Запад постепенно бива въвлечен във война с него.

В същото време шиитите са идеологическият авангард на ислямската цивилизация, така че силата на Запада е насочена предимно към тях. Чрез Израел Западът се надява да нанесе удар по другия – ислямския – полюс на многополюсния свят.

За тази цел Вашингтон сега прибързано укрепва съюза си със своите васали сред сунитските държави, най-вече с ОАЕ. Вашингтон едва ли вярва в Мошиах (макар че кой знае?), но откриването на фронт срещу ислямската цивилизация, използвайки войнстващия ционизъм и проектите за Велик Израел, е очевидна цел на глобалистите.

След това ще дойде ред на Тайван и конфликта с още един полюс на многополюсния свят – Китай.

Отново колективният Запад ще разчита на регионални пълномощници – самия Тайван, Япония, Южна Корея – и ще се опита да привлече Индия в тази коалиция. Въпреки че Индия е друг полюс на многополюсността, и за да ускори движението на Ню Делхи към антизападна деколонизация и по-нататъшен суверенитет, Западът улесни неотдавнашната цветна революция срещу проиндийското правителство на Бангладеш, ръководено от Шейх Хасина. Очевидно е, че се подготвят и други фронтове на същата война – в Африка и Латинска Америка, както и в различни региони на ислямския свят. Всички те ще решат съдбата на бъдещия световен ред: дали Западът ще запази хегемонията си, или многополюсният свят ще стане реалност, а Западът ще се превърне само в една от няколкото цивилизации с право на глас, но лишена от статута на хегемон и дори лидер.

Но засега сме на втория етап – на прага на голяма война в Близкия изток.
Преди да разберем как трябва да се отнасяме към този втори фронт на голямото геополитическо преразпределение на света, е необходимо ясно да разберем целите на глобалните участници в този конфликт и да не си правим излишни илюзии за рационалните и мистично-религиозните мотиви на основните действащи сили.

Днес се нуждаем от геополитически реализъм, който спокойно и сдържано да отчита всички основни фактори на много сложната ситуация, в която се намираме ние – и цялото човечество. Емоциите трябва да бъдат оставени настрана в полза на хладнокръвна оценка на случващото се, включително на онези измерения, които не бяхме свикнали да отчитаме по време на съветския и либералния режим в Русия.

В миналото всичко се обясняваше с идеологията, икономиката, енергетиката и битката за ресурси. Всичко това присъства и днес, но определено не е основното. Есхатологичните, цивилизационните и планетарно-геополитическите съображения са много по-важни. Твърде дълго изучавахме материалното, като пренебрегвахме света на идеите.

А идеите са тези, които движат света.

kritichno.bg