Само допреди няколко десетилетия от българската жена никак не се изискваше, нито очакваше да прави кариера
Завъртяха в телевизионния ефир една интересна реклама. Жена води сополивия си син при своята майка. Звъни на вратата. Отваря една елегантна и много запазена баба. Младата жена я пита ще гледа ли за последно този месец внука си, защото не го искали със сополи в детската градина. Изненадващо бабата й отказва доста категорично. Подава на детето едни магически лечебни бонбонки и им затваря вратата.
Тази реклама много ме забавлява. И повежда мисълта на пътешествие из времето.
Само допреди няколко десетилетия от българската жена никак не се изискваше, нито очакваше да прави кариера. Това беше задължение на мъжа. Тати носи, мама меси, както се казва в една наша народна мъдрост. За сметка на това жената управляваше всичко, което се случва вкъщи и отговаряше за отглеждането на децата. Тя беше господарката на дома. В много случаи мъжете дори предоставяха всичките изкарани пари на своята благоверна и тя решаваше как да бъдат похарчени.
Някога основната отговорност на жената беше да ражда и отглежда деца. Първо своите, после идеше ред на внуците и правнуците. Тя трябваше също така постоянно да усъвършенства кулинарните си умения, за да се превърне в по-късна възраст в истински виртуоз. Българската жена беше пазител на родовата памет. Тя знаеше песнички и стихчета, адресите и телефонните номера на вуйни, зълви, калековци, стринки, кумове, братовчеди… Събираше чернобелите снимки на фамилията в албуми. И българската жена изпълняваше отговорно и безропотно тези задължения, жертвайки своите мечти и често пренебрегвайки талантите си, оставяйки ги неразвити.
Но днешните дами не са съвсем такива. Повечето продължават да се грижат с любов за потомството, но някак успяват да намерят и време за кариера. Много по-еманципирани са. Амбициозни. Познавам жени, които работят на отговорни позиции и едновременно с това се грижат за мъж, 2-3 деца и дори куче, което разхождат всеки божи ден! Нямам обяснение как успяват и много им се възхищавам. Има и такива, които не се влагат особено нито в отглеждането и възпитаването на собствените си деца, нито на внуците.
Но да се върнем на рекламата. Гледах я вече няколко пъти. И все съм раздвоен в чувствата си. Помня колко е трудно да отглеждаш малко дете и колко много ни помагаха нашите две баби. Не знам дали изобщо щяхме да се справим без тях. Но българската жена заслужава да е щастлива на всяка възраст. И не е длъжна да е перманентно посветена на другите. Тя трябва да намира време за себе си. Да върши нещата, които обича. Затова вътре в себе си оправдавам и бабата от рекламата. Ако в този ден е решила да посети гостуваща театрална постановка, например, която е чакала дълго, защо да се жертва отново? Нека дъщерята си вземе почивен ден, или пък зетят, и да си гледат сополивото дете!
Много неща не са като преди. Напоследък животът се променя толкова бързо, че човечеството не успява да се адаптира. Това е може би най-важната причина за съвременните културни и политически войни. Затова нека поне в България опитаме да бързаме по-бавно.
А сега нека поставим един емоционален финал, защото все пак сме южни европейци:
Скъпи български баби, обичаме ви такива, каквито сте! Грижете се за себе си. Намирайте време за любимите си занимания. Но ви молим, продължете да гледате за по няколко дни в месеца сополивите си внуци. И пазете кулинарното наследство на България, за да го предадете на следващите поколения!
Стефан Минчев, Флагман