Българското прясно мляко на Държавно стопанско обединение „Млечна промишленост“…Няма да обяснявам как и къде се добива и как се пастьоризира…Не е от сухо мляко със сигурност…
После в млекоцентралите се пакетира в найлонови опаковки, по 1 литър.. Самите опаковки се произвеждаха в „Асенова крепост“ – Асеновград и идваха на ролка..Ролка на която е навит 1 километър найлонов ръкав, от едната страна принтиран, от другата не…Зарежда се ролката на една машина. Която машина пълни пликовете с мляко…
Мери точно един литър и с ток с висока честота запечатва и реже плика.. Края на първия плик е начало на следващия .. И така… Готовите пликове, човек, който е и последна проверка ОТК подрежда в касите… Всяка пластмасова каса побира точно 20 плика…По-малко може.. Повече – не.. Описаната операция се прави през нощта-докато спинкаш.. Някой се труди…
За да може утре сутрин да пиеш кафе с мляко … Пълните каси се оставят не в склад, не в хладилник, а в камион на „ДСО „Млечна промишленост“, който чака отвън.. Камиона НЕ е хладилен…Не е покрит…Обикновен камион с каросерия… Камионите на „Млечна промишленост“ всяка нощ стигаха до всяка точка на България…За да снабдят страната с ПРЯСНО Прясно и кисело мляко…
Та..Минава камиона и оставя касите с млякото ПРЕД затворените магазини…Всеки водач на камион си има не телефон с ексел, а лист, на който лист пише-кой магазин колко каси мляко е заявил..
Тръгват сутрин към 7 хората на работа.. Минават покрай магазините и само казват-„Млякото е дошло“… Касите са отпред, никой не ги пази, никой не ги пипа…Видеонаблюдение няма. СОТ-а все още не е измислен…Идва в 8 без 10 магазинерката, отваря магазина.. И с един теглич си вкарва касите вътре.., Касите с млякото НЕ стоят в хладилник или в красива хладилна витрина „Либхер“…Касите си стоят на пода…Отиваш, взимаш си 1 или 2 плика мляко и си го плащаш….Трайността на млякото е 72 часа..Пише го с думи на плика…А машината е била и печат с точна дата и час на опаковка…