Справка в НАП показа: Най-високата заплата в България е… 3.2 млн. лв. на месец!

Най-високоплатеният наемник в България е получавал средно по 3.2 млн. лв. на месец през 2022 г. През цялата година той е взел общо 38.6 млн. лв. доход от трудови или приравнени на тях правоотношения (например мениджърски възнаграждения). Това става ясно от справка на Националната агенция за приходите (НАП) за декларираните доходи от труд на физическите лица в България за 2022 г. и 2023 г., получена от Mediapool чрез заявление за достъп до обществена информация.

Още по темата

През 2023 г. най-високата заплата е била малко по-ниска – 2.3 млн. лв. на месец (общо 27.8 млн. лв.).

Оказва се, че това не са единствени милионери от заплати. Според справката на НАП петимата българи с най-високи заплати през 2023 г. са получили съответно 27.8 млн. лв., 27 млн. лв., 21.4 млн. лв., 17.5 млн. лв. и 16.8 млн. лв. през годината.

Данни за петте лица с най-висок придобит облагаем доход от трудови правоотношения за 2022 г. и 2023 г. (в млн. лв.)

Източник: НАП

Какво е обяснението? Най-вероятно става дума за спестяване на данък дивидент (виж карето с позицията на Лъчезар Богданов, б. р.). По неофициална информация на Mediapool заплатите в милиони са отишли не при мениджъри на многонационални корпорации, а при управители на сравнително неизвестни фирми, което потвърждава предположението на икономиста. Като цяло обаче в България няма масово укриване на данък дивидент, твърдят данъчните, защото официалните данни на НАП са за солиден ръст на декларирания дивидент до около 7 млрд. лв. годишно.

Не всички официално декларирани прекомерно високи заплати обаче са фиктивни. У нас има хора, които получават невъобразимо заплащане за наемен труд. И докато в чужбина дебатът за справедливостта на заплащането на скъпоплатените мениджъри не спира да се води, у нас той все още е сравнително нова тема.

Средно 25 българи са получавали заплата над 800 000 лв. на месец през 2023 г., става ясно от разбивката на НАП за доходите от труд по месеци.

Данни за броя на лицата, за които е деклариран ДДФЛ върху доходи от трудови правоотношения по месеци за 2023 г. 

Източник: НАП

Други средно около 30 души са взимали заплата между 500 000 и 800 000 лв. на месец, а 760 души – между 100 000 и 500 000 лв. на месец.

Високоплатените българи, получавали между 50 000 и 100 000 лв. на месец през 2023 г. според декларираното в НАП, са средно 1600 души.

Хората със заплати над 20 000 лв. като цяло обаче са под 1% от населението.

Българите, получаващи между 5000 лв. и 20 000 лв. заплата – реалната средна класа в големите градове, наброява около 109 000 души средно на месец за 2023 г. Това е едва около 4.4% от работещите.

Други 7% (175 000 души) са взимали между 3000 лв. и 5000 лв.

Всички останали от общо 2.48 милиона души, декларирали пред данъчните доходи от трудов договор в България миналата година – тоест 88% от работещите, са взимали заплата до 3000 лв. на месец.

Наемниците с месечно възнаграждение до 2000 лв. са били 75% от българите – 1.85 милиона души.

Най-ниски заплати – до 1000 лв. на месец, през 2023 г. са получавали 1.128 милиона българи, което е 45.5% от работещите хора на трудов договор у нас, сочат официалните данни на НАП.

Данъчната агенция е обявила и данните за всички облагаеми доходи на физическите лица, които освен заплатата включват и други пера като доход от наем, работа по граждански договор, хонорари и др. При тях скалата е подобна, с тази разлика, че най-нискодоходната група е с около 10 процентни пункта по-голяма (към 55%) от хората с облагаеми доходи, които са били 3.1 милиона души. Причината е, че много от допълнителните доходи са били в нисък размер – до този на минималната заплата.

Данни за броя на лицата, за които е деклариран данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) и общата сума на декларирания данък за 2022 г. и 2023 г.

Източник: НАП

Лъчезар Богданов, икономист (Институт за пазарна икономика):

Заплатите в милиони може да са опит за спестяване на данък дивидент

Най-вероятно екзотичните примери на необичайно високи заплати (в милиони левове на месец) се дължат да опит да се спести плащане на данък дивидент чрез раздаване като заплата на суми, които иначе биха влезли в печалбата на фирмата и биха се разпределили като дивидент. В такъв случай се спестява 5% данък дивидент, но това са на практика доходи от предприемачество.

Данните показват реалното измерение на броя на хората с добри доходи в България, но също така и фактът, че има много хора с ниски доходи – около минималната заплата и малко над нея. Вероятно при тази група има и хора с недекларирана пълна сума на дохода, но със сигурност има и много хора, които, за съжаление, действително взимат такива ниски заплати. Това означава, че наистина в България има острови и региони, до които икономическият растеж не достига и не се усеща от хората.

Проф. Румяна Стоилова, социолог (Институт по философия и социология, БАН):

Твърде много хора работят за минимална заплата

Снимка: Блумбърг ТВ

В подоходната структура на декларираните доходи в НАП за 2023 г. прави впечатление големият дял на хората, които работят на минимална работна заплата, с деклариран доход под 1000 лв. на месец. Те съставляват 56% от доходите през 2023 г. и 60% от доходите през 2022 г. Има намаление в най-ниската подоходна група, но то е малко – с 4 процентни пункта. В най-ниската категория могат да се изследват два различни феномена – на работещите бедни – хора с ниска квалификация, които получават минимално заплащане за труда си, както и на недеклариран труд, в сивата икономика, където към декларираното заплащане се прибавя недеклариран доход.

Тенденцията е на бавно нарастване на дела на хората в по-високите подоходни групи, тези които причисляваме към средната класа – това са получилите заплата от 2000 до 3000 лв. на месец (през 2022 г. те са 32%; през 2023 г. са – 34%). Увеличават се и групите на получаващите от 3000 до 5000 лв., както и всички останали подоходни категории в средната класа с месечен доход до 20 000 лв. на месец.

При най-високите декларирани доходи, които генерират доход над 1 млн. лв. за 2023 г., също има нарастване. Това не би било проблем сам по себе си, ако не съществуваше проблемът с корупцията и нейната ненаказаност в България. Тогава, когато журналистическите разследвания показват нерегламентирани практики, доходи, които не отговарят на индивидуалния принос, тогава страда цялото общество . Редица инициативи в Югоизточна Европа са насочени за разграждане на “завладяната държава” и на обвързаностите между бизнес компаниите и държавното управление, които водят до нелегитимно обогатяване.

България е страната с най-високо подоходно неравенство в ЕС. Средната стойност за неравенство, измервано с коефициента на Джини, за 2023 за ЕС е 29.6, за България е – 37.2, докато например за Чехия е 24, за Унгария – 291. Тенденцията за България е за постепенно намаляване на подоходното неравенство от 2019 г. насам , през 2019 – 40.8, 2020 – 40.0, 2021 – 39.7, 2022- 38.4. Тенденцията е положителна, но темпът все още не позволява достигането на нивата на по-малко неравенство, присъщо на държавите членки.

Доц. Мария Желязкова, социолог (Институт по философия и социология, БАН):

В България има токсично неравенство в доходите

Снимка: БНР

В България има токсично неравенство в доходите. Разликата между най-ниската и най-високата заплата в страната е над 1000 пъти, което е ужасяващо. Има огромна поляризация, която е нехарактерна за европейските общества. У нас неравенството е в подобни пропорции като тези в Ел Салвадор, близко до това на Кения и Доминиканската република и малко по-ниско от това в САЩ.

Българското общество е най-неравното в ЕС. Показват го данните на Евростат, на Националния статистически институт, както и тези на Националната агенция за приходите. За мен е неразбираемо данните за заплатите да са засекретени като лични данни, при положение че в Норвегия и Швеция от векове има пълна прозрачност на заплатите.

Ако се погледнат данните за всички облагаеми доходи на физическите лица, се вижда, че над 50% от декларираната данъчна основа е до 1000 лв. на месец, което не е достатъчно за издръжката на живота.

И големият проблем е, че неравенството е узаконено чрез институционализираната корупция, при която политически и икономически групировки пишат и приемат законите за себе си. Има много законови норми – “вируси” и една от тях е, че таванът на осигурителния доход е месечен (3750 лв.), а трябва да е годишен. Не е нормално държава с плосък данък да има таван на здравните осигуровки – здравната вноска трябва да е върху пълния доход на човека.

В нормалните икономики структурата на обществото трябва да е като “пумпал” – с широка средна класа, ниско дъно и нисък връх. А България е държавата с най-малка средна класа, защото доходите от средната класа се изземват.

mediapool.bg