Тъжно ми е, но това е истината
Здравейте, мили хора.
Не знам защо ви пиша. Може би го правя, за да ми олекне, защото няма с кой да споделя историята си.
Аз съм Жени и съм на 42 години. Самотна майка на 14-годишно дете.
Баща му ни напусна, когато Божидар беше на 3. Каза ми, че се е влюбил в своя колежка и просто си тръгна. Създаде ново семейство, има две деца от нея и за нас почти не се сеща. Но не това ми е драмата…
С Божидар живеем в апартамента, който наследих от мама и тати. Той си има отделна стая, но вече всичко има нужда от крещящ ремонт.
Все иска да ходи на гости на свои приятели и веднъж му казах да ги покани у нас. Отговори ми, че не иска. Попитах го за причината.
“Мамо, срам ме е от този апартамент. Виж тапетите колко са се изпокъсали. Банята също не ми харесва с тези стари плочки. В дома на приятелите ми всичко е ново, дори компютърните столове, на които седят. Ако ги поканя тук, после сигурно ще ми се подиграват”. И се разплака!
Няма да ви обяснявам как се почувствах!
Все си мислех, че се справям като самотна майка. Не ни липсва храна на масата, сметките винаги са платени навреме.
Явно обаче това не е достатъчно в днешно време. Опитах се да обясня на Божидар, че ако му се подиграват, тези хора не са му никакви приятели. После обаче се сетих, че на тези години “приятелите са всичко”.
Сега си търся втора работа. Искам да посъбера пари и да ремонтирам апартамента. Не желая пари от баща му, защото едва ли ще ни ги даде. Новата му жена е една фръцла, която не излиза от салоните за красота и почти всеки месец са някъде на екскурзия.
Не знам откъде да започна… Апартаментът не е много голям, но знам, че без средства съм за никъде.
Искам да възпитам човек, чието щастие не е пряко свързано с материалните придобивки, но май в днешно време това няма как да стане. Всеки иска по-ново, по-хубаво, по-голямо…
Бъдете здрави, мили хора и ми стискайте палци! Вярвам, че и този път ще се справя.
Жени
Снимка: Pixabay.com
novinibg.net