Джокович: Не оставяме по-добър свят за децата си, видях мъртви хора

Един от най-великите тенисисти на всички времена, Новак Джокович, даде обширно интервю за аржентинския вестник “La Nacion”, в което говори открито за много интересни моменти от кариерата си и се спря на психическата сила, която му е помогнала за преодоляване на много предизвикателства в спорта и живота.

Джокович смята, че силата му е резултат от трудностите, през които е преминал по време на войната в Сърбия, които са го формирали като личност.
– Войната е ужас, най-лошото нещо, което може да се преживее, страх от неизвестното. Не знаеш дали следващата бомба ще падне върху главата ти и всеки ден е така. Аларми, сирени, всичко това ни събуждаше през нощта при приближаване на самолети. Спомням си майка ми една вечер… – започна Новак, описвайки травматични моменти от детството си и след това продължи:

– Спиш, тогава се чуват сирените, трябва да си вземеш чантата и да отидеш до убежището. Първият път, когато се случи, майка ми се събуди в пълен мрак, защото всички спяхме заедно, не знаехме какво се случва и плакахме през нощта. Тя удари главата си в парното и изпадна в безсъзнание. Три часа сутринта е, баща ми е там и вижда жена си, която е припаднала. Бях на 12 години, братята ми – на осем и четири, всички плачехме, пълна паника. Но това е опит, който ни укрепи като семейство, като личности. Пак казвам, не го пожелавам на никого.
Джокович посочи, че като най-голям син е трябвало да поеме отговорност в тези трудни времена.

– Искам да съм ясен, не смятам, че някой трябва да следва войната, за да бъде психически по-силен, има и други начини да го направи. Това беше важна част от живота за мен и ме накара бързо да узрея като дете.

– Спомням си деня, когато станах на 12 и видях самолет посред бял ден. Беше в тенис клуба и алармите се включиха, чувате го и след това виждате самолета над главата си и си мислите „какво мога да направя?“. Нищо не мога да направя. Това е най-лошото чувство, уплашен си. Нямате контрол, нямате власт. Някой, който е по-силен, има силата да унищожи всичко в един или друг момент – обясни Джокович.
Като баща Джокович се чувства особено уязвим към децата си.

– Какво ме прави уязвим? Повече, отколкото някой може да си представи, децата. Моите деца разбира се, но и други деца. Винаги се чувствам емоционален с децата, но когато станах баща… Когато видя децата да страдат, ми се къса сърцето, все едно изпадам в депресия. Те са най-чистите същества на планетата и заслужават само най-доброто, заслужават да имат бъдеще. Когато видя войната и всичко, което се случва…

Говорейки за чувствата си към войната и несправедливостта в света, Джокович каза:

– Преживях войната, градът ми беше бомбардиран ден и нощ, видях мъртви хора. Сега, когато виждам война в други страни по света, не разбирам. Бих искал да знам защо се случва това, но това са въпроси към политици и други хора. Всичко това ме натъжава, защото не оставяме по-добър свят за децата, за бъдещите поколения, което означава, че не правим добри неща. Това е една от причините нашата фондация да работи с деца, искаме да създадем по-добро общество за тях, да имат възможно най-доброто образование и затова несправедливостта ме прави уязвим, особено спрямо децата и природата. Обичам природата и животните и такива неща ме съсипват.
Накрая Джокович сподели своята визия за свързване с природата:

– Освен това ме прави уязвим, когато виждам хора, страдащи от здравословни проблеми, когато чувстват, че няма надежда и че няма решение. Когато бях малък, членовете на семейството ми бяха много болни и аз съм много чувствителен към това. Ето защо си представям свят, който е по-свързан с природата, всяко дърво ни дава кислород, живот, енергия, лекува душата, но вместо това ние се взираме в телефоните си – завърши Джокович.

Труд