Мика Зайкова: Натрупва се напрежение, което ще избие! Народът пие, яде и не му пука какво става – последна фаза

Натрупва се напрежение и един ден то ще избие, казва синдикалистът 

– Г-жо Зайкова, какво провокира нарастващата тревожност сред българите, че могат да обеднеят? От една страна, никога не са пътували толкова много, средните доходи се повишиха, достигайки 67% от средните в ЕС, а от друга – 48% се опасяват, че ще обеднеят?

– Ще Ви отговоря с една притча. Турският султан решил да увеличи данъците и след като минала първата година, той попитал първия везир как е реагирал народът. Отговорът бил: „Хората плачат, проклинат, много се тревожат”. Тогава султанът разпоредил още да се увеличат. Когато изминала и втората година, той отново се поинтересувал какво става. „Народът яде, пие и не му пука какво става”, бил краткият отговор на везира. „Тогава спираме с увеличенията”, наредил султанът.

Ние сме във втората фаза. Когато човек не вижда изход, той гледа един ден напред, сегашното харчене е израз във висока степен на повишената тревожност.

– Какви са факторите, които я провокират?

– В момента се спори за минималната заплата, АИКБ излезе с едно предложение да се замразят пенсиите и заплатите, защото се очертава дупка в бюджета за тази година от 18 млрд. лв., което за съжаление е вярно. По-лошото е, че тя няма да може да се преодолее и през следващата 2025 г. Необходими са реформи, нови закони.

– Тя как е формирана?

– За 2023 – 2024 г. бяха подготвени безсмислени бюджети, които нямаха нищо общо с действителността. Заложи се ръст за т.г. от 3,2%, сега се оказва, че може да не е и 2%, което означава, че и приходите в бюджета ще са много малко.

– Както и че прогнозата на ЕК ще се окаже вярна, че икономическият ръст ще е 1,9%.

– Така е, но в приходната част има още грешки, при това огромни – заложен е траншът от 1,7 млрд. лв. по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. Разбира се, той няма да дойде. От първия транш по предназначение са похарчени едва 100 млн., а новите европрограми не са стартирали. Вероятно заради честите избори. Възмутена съм. Още много други и все големи пробойни има в приходната част.

– А при разходите каква е ситуацията според Вас?

– В разходната цари пълно разхищение – все сме пред избори, все се обещава. Сега колегите от АИКБ настояват да не се вдига заплатите и пенсиите, питам се как ще се замразят, като 80% от пенсионерите вземат под 1000 лв., а издръжката на живота е 1439 лв. към октомври. Заедно с това водата се повишава. От 2026 г., като излезем на свободния пазар, електроенергията ще се повиши няколко пъти и тогава всички ще станем бедни, в Румъния и Гърция минималната заплата е по-висока от нашата, у нас как едно семейство да си гледа децата? Да се замразява минималната заплата в условия на демографска криза е абсурдно.

В момента тя е 933 лв., като се обложи с 10% данък и осигуровки, става 720 лв. Как се гледат деца с тези пари, като сумата е под прага за бедност?

Обещаха на армията да увеличат заплатите с 30%, за да спрат това текучество, защото военните ежедневно напускат, там какво да се прави? Средната възраст на медицинските ни сестри е 70 г., на лекарите – 50 г., и тях ли да ги оставим да изчезнат. У нас се плаща по 9 лв. и 20 стотинки за отработен час, а в повечето европейски страни е от два до четири пъти повече. Затова цели системи се обезкървяват откъм кадри.

В момента много хора харчат спестяванията си, за да живеят.

– Според Вас има ли напрежение?

– Мисля, че да, и един ден то ще избие.

Да не забравяме, че българите си дават сметка, че средствата, постъпващи в осигурителната система, са 50% от необходимите за пенсиите, тоест ние ги крадем от бъдещето на децата и внуците, като вземаме останалите 50 на сто от бюджета.

От друга страна, пенсионерите са най-болните и са подложени на повишаващи се цени. Ние като си платим сметките, гледаме какво ни остава за храна и за лекарства. Макар че се отпускат около 8 млрд. лв. за здравеопазване, те буквално изтичат по знайни и незнайни частни клиники, няма никакво превантивно здравеопазване, което да ни пази да не се разболеем.

– Притеснително е положението и с инвестициите.

– Ако през 2018 г. преките чужди инвестиции са били 30% от брутния вътрешен продукт, сега те са 3%, защото има сенчеста икономика, корупция и е очевидно, че съдебната система не е независима. Бизнесът се нуждае от спокойна среда и да знае, че като вложи средства и възникне някакъв спор, може да го реши в съда, а не да прибягва до подкупи, характерни за една разградена държава. Спасението е само в инвестиции с висока добавена стойност.

24 часа