НАП погна българите с имоти в Гърция за укрити наеми и недекларирани доходи

Ревизии разкриват несъответствия между декларирани доходи и имущество

Националната агенция за приходите (НАП) и гръцките данъчни власти започнаха съвместна кампания за проверка на български граждани, притежаващи недвижими имоти в Гърция. Фокусът на проверките е върху потенциално укриване на доходи от наеми, както и несъответствия между декларирани доходи и имуществено състояние.

Според информация от НАП, приходите от наеми в Гърция подлежат на облагане съгласно Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Гърция, подписана през 2002 година. Въпреки това, българските граждани са задължени да декларират тези доходи в годишните си данъчни декларации в България, за да бъдат изключени от общата данъчна основа в страната.

НАП подчертава, че между двете държави съществува постоянен обмен на информация за данъчни цели, както автоматичен, така и при конкретни запитвания. Това позволява по-ефективно проследяване на финансовите потоци и имотните сделки.

Паралелно с проверките за доходи от наеми, НАП провежда и ревизии на българи, които са закупили или продали недвижими имоти в Гърция през 2016 година. Целта на тези проверки е да се установи съответствието между декларираните доходи и имущественото състояние на лицата.

До момента са възложени 872 ревизии на лица, при които са открити несъответствия между доходи и имущество. В резултат на тези проверки са установени допълнителни задължения в размер на 58 000 лева, представляващи укрит данък. Интересен факт е, че 24 души от проверяваните лица доброволно са коригирали данъчните си декларации и са внесли допълнително 17 000 лева данък още в хода на ревизията.

Според неофициални данни, около 10 000 български граждани притежават имоти в Гърция. Най-предпочитани са районите в Северна Гърция, включително Кавала, Офринио, Неа Перамос и Халкидики. Експерти от бранша оценяват, че за последните пет години българските инвеститори са вложили между 150 и 180 милиона евро в гръцки недвижими имоти.

Много от тези имоти се отдават под наем чрез различни платформи, включително специализирани групи в социалните мрежи. Тази практика обаче крие рискове, тъй като гръцките власти въвеждат все по-строги регулации на пазара на краткосрочни наеми. Причините за това са няколко, включително конкуренцията с местния хотелиерски бизнес и стремежът да се предотврати изтичането на приходи от наеми извън гръцката икономика.

Съгласно най-новите разпоредби, всички, които отдават имоти под наем в Гърция, са длъжни да се регистрират в специален Регистър за краткосрочни наеми. Оттам получават уникален идентификационен номер, който трябва да бъде публикуван при обявяване на имота за отдаване под наем в платформи като AirBNB и Booking.

Санкциите за нарушителите са сериозни – глобите започват от 5000 евро и се удвояват при повторно нарушение. Освен това, обявите на нарушителите се блокират и премахват от платформите за отдаване под наем. Гръцките власти са сключили споразумения със съответните уебсайтове за обмен на информация, което допълнително засилва контрола.

До момента в Гърция са проверени над 17 000 обяви, които подлежат на санкции, както и 73 000 случая на несъответствия между декларации и фактическо състояние. Оценките сочат, че загубите от неплатени данъци надхвърлят 100 милиона евро.

Тази съвместна инициатива на българските и гръцките данъчни власти поставя собствениците на имоти в Гърция под двоен контрол, целящ да осигури прозрачност и спазване на данъчните закони в двете страни.

Дунав мост